Уличката, на която се намира тази къща, е очукана, поройна, със зяпнали камъни. В горния й край е имало чешма, която сега мълчи.
Картината на Марк Шагал Sleeping Woman with Flowers, изложена в музея „Албертина” във Виена, е следната: Тя спи в небето, но и на земята, в нощта, спи над града, над кулата с часовника…
След казаното в предишните два текста, на мислещия читател би трябвало да е станало ясно, че „съюзът на германските технологии и капитал с руската работна ръка и природни ресурси”, бълнуван от Ален дьо Беноа (и подобните нему суперконсервативни „европатриоти”), е най-малкото силно проблематичен.
Свидетели сме на последното действие на едно проточило се надлъгване между Гърция и ЕС, между Ципрас и Меркел, между Варуфакис и финансовите министри на еврозоната. Гърция е заложила всички свои чипове на последното раздаване.
Блокираната история. Българинът сякаш е хистерично чувствителен и привързан към живото, живота и тревата. Затова обича паметниците му да са обрасли. Само че тази привързаност на българина към живостта на спора не е животворна.
Защо темата за паметниците е тъй травматична за българското общество? Страстите около тях кипят по начин, несъпоставим с друго, освен със спечелването или изгубването на важен футболен мач.
Мнозина вече си пробваха остроумието върху паметника на цар Самуил, къде – по-успешно, къде – не толкова. Аз самият, признавам, също си го пробвах. Оприличих лицето от проекта на скулптора Александър Хайтов с лицето на марципанен дядо Коледа.
Референдумът е пряка изява на волята на народа. Референдумът е пряка демокрация. Затова не е основателен демагогският страх, че народът може да вземе грешно решение. Нали народът е суверен.
