Приех с гняв и разочарование решението на Св.Синод за поменаването на Симеон Сакскобургготски като „български цар” .
Задкулисието е мит, който се използва като извинение за безпомощност, незнание, нежелание за действие и злонамерен саботаж. Задкулисието е псевдо-обяснение, с което псевдо-експерти обясняват и създават псевдо-реалности.
Слободата е нещо, което се по-мещава и е затворено в крепостни стени. Защото зидовете гарантират слобода (свобода), изолираност от опасностите на външния свят. Затворено пространство, което охранява и съхранява. Свободно пространство, сиреч-слобода.
Има нещо стряскащо в българския отказ от правосъдие, който няма как из основи да не подкопае чувството ни за справедливост. Чудех как да придам форма на този парадокс и ненадейно се сетих за „Бика на Фаларис”. Стъписваща антична история.
Силата на министър Москов досега беше в няколко неща – в младежкия му жар, в бързата му, красива и компетентна реч, в тоталната подкрепа на дейността му от страна на съсловието.
Към последната моя колонка „Махалото на Юда” бе приложена картината на Николай Ге „Съвест. Юда”. В първия миг, в който я видях, извиках от удивление. Картината на Николай Ге сякаш е рисувана точно за този текст. Гледах я, вглеждах се, картината пресъздава точно този Юда – объркан, обезверен, отчаян.
Православието не е безгрешност, тъй както и инославието не е греховност. Изповеданията не се различават и разделят етически, а догматически.
Политическото извинение е специфичен жанр, силно зависим от местните нрави и култура. Този текст предлага кратка антология на най-добрите образци на политическо извинение за последните години.
Нашето време не изобилства с творби, които променят хода на историята, а „Архипелаг ГУЛАГ” е тъкмо такава книга. Ето защо и новото българско издание на „Архипелаг ГУЛАГ” („Комунитас”, 2015 г.) е повод да размислим над това. Повод за равносметка.
