В едната стая спи дядото. Има голям преходен хол, задръстен с дивани и табуретки. Тук е и масичката с компютъра на внука, в пети клас. От хола се излиза на неголяма тераса, където бабата, докато беше жива, си отглеждаше индришетата, босилека, магданоза.
В колонката от предишната седмица писах за Петър и Юда. За това, че и двамата са извършили предателство, и двамата са се отрекли от Христос. Единият се разкайва чрез разума си, другият се покайва в сърцето си.
Нека признаем, че съвременната цивилизация все повече и повече се превръща в цивилизация на анестезията. Превръща се в цивилизация, загрижена да скрие от очите и да спести на човека всички неща, които могат да предизвикат за него болка и страдание.
Когато юнак Гюро излязъл от пещерата на ламята без глава, дружината се запитала: той глава имаше ли, или си беше така?
Иска ми се да напиша за един отделен случай този път. Частен случай. Не случка имам предвид, не разказ за мои собствени преживявания по пазари и булеварди. Ще говоря за нещо, което засяга пряко и може би фатално само едни 50-54 души.
Градинката край църквата „Св. Седмочисленици” е пълна с богомолци, излизащи от вечерната служба в Страстната седмица. Пролетта на 1925 г. е доста хладна и дъжделива, досущ като сегашната.
Селото лежеше върху двата склона като върху две долепени длани. Тук, отсам, беше черквата. По залепения ръб на дланите долу минаваше реката, отдавна затлачена, пълна с наноси и пръст и приличаща повече на дере.
Петър и ученикът, когото Иисус обичаше, тичат към гроба. Рано е, на разсъмване е, първия ден на седмицата. Мария Магдалина току що е обадила на братята, че е видяла Господа.
