Познанието на Бога и Христа според езика на Свещеното писание означава да живеем с убеждение за присъствието на Този, Който е невидим за телесните ни очи. Това всъщност е вярата, както пише св. Павел.
Религията няма защо да се срамува от упрека, че я занимава смъртта, нито дори от обвинението, че се е родила от страха от смъртта.
Христос, Който във вечерта на Велики четвъртък влиза в агонията, може би е обичал тази градина, в която често е идвал със спътниците Си, както аз обичам онази, в която пиша в момента. Тази градина е била за Него място за отмора, приятелство, може би за мечтание.
На този, последния сняг през април, баща му, дядо Боне, който не изтърва глинената луличка от устата си до деветдесетте, когато се скончи, така му викаше – „щърков” сняг.
За поредна година Асоциация Българска Книга организира Поход на книгите – писатели се срещат с ученици от различни училища, четат откъси от романи, обсъждат ги и разговарят. Сега на мен ми се падна да се срещна с деца от една столична детска градина.
Четвъртият етап от отношенията между „Великите сили” плътно ни приближава до формирането на големите, противопоставени съюзи, между които избухва големият общоевропейски конфликт.
Както е известно, барон фон Мюнхаузен успял да се измъкне от едно блато, като се изтеглил за косата. България трябва да се поучи от неговия опит.
Сигурно това е любовта. Страданието, измъчването, съглеждането …Често не я разпознавам на улицата. Изненадвам се, когато тя приближава. Понякога ми оставя кървави размисли. Страх ме е,… че ще ме остави.
