Днес, 5 февруари, ако беше жив, Генчо Стоев щеше да навърши 89 години. Той почина на 77, през 2002 г. На негово име, доколкото знам, няма кръстен булевард, няма кръстена улица, няма кръстен площад, няма кръстено училище. Дано да бъркам.
Наричам такива книги като „Багряна и Словения” живи същества. Такива книги разговарят, въздействат, очароват по същия начин, по който един жив човек те пленява и ти го обикваш. Затова ги наричам живи.
Макар обикновено да не го правя, този път се чувствам длъжен да дам едно кратко лично обяснение за действията си от началото на миналата седмица.
Ако днес желаеш да си политически активен и се опитваш да се ориентираш и да разбереш кой с кого действително си дружи в политиката (или има намерение да си дружи), то ти се налага да използваш сложна херменевтична методика.
Възпоминанието за Холокоста се утаи през седмицата сред другите ни „болки по текущото”. Паметта обаче е памет на живите. И ако на подобни дати „разбуждаме мъртвите”, то е в опит да предотвратим най-лошото, което може да ни сполети отново.
Като падна снегът, на един чичо му замръзнали ключалките на колата. Ай да му се не види. Излязал на кръстовището и де когото види, питал как да си размрази ключалките на колата.
Когато отстояваш свободата си, отстояваш живота си, но обратното не е вярно – когато отстояваш единствено живота си, губиш и свободата си и много други ценности и така животът се превръща в самоцел, самодоволство и самодостатъчност. И започва разложението…
Съвременният „интелектуалец” е по съществото си детерминист и материалист. Фундаменталната грешка на „интелектуалеца” е, че човекът може „да се изучава”. Човекът обаче, казва К. С. Луис, „по принцип не може да се изучава“.
