В мярата, в която християнският свят се превръща в „цивилизация”, иудаизмът и ислямът са събудени за история.
Няма съмнение, че днешната епоха е враждебна спрямо индивида. Всичко е сякаш срещу него. Не е нужно да ходим далеч, за да се натъкнем на проблема индивид и организация.
Нещо все се бавим като нация. Нещо все се бавим и забавяме. Само между другото да кажа, че „бавим се” на сърбохърватски означава „занимавам се” с нещо. Заниманието не може без забавяне. Само се пита: с какво по-точно се бавиш.
Управляващата коалиция в началото на 2014 г. най-сетне постигна онова, към което се стремеше: политическото в България стигна до такъв разпад, че успя да се „стабилизира” в най-ниската си точка. Регресивна еволюция – такава е диагнозата на сегашната политическа „стабилизация на дъното”.
В нашия клас в Английската имахме един съученик, Иван (честит имен ден на патерица, Иване!), който остави неизгладим отпечатък във всеки от нас, неговите съученици. Още тогава, в онази толкова хаотична възраст, той ни показа силата на духа.
Краят на годината е време на равносметка, а началото на новата година – време за нови планове, за нова надежда. Но какви планове и какви надежди може да имаме без Бога? И какво конкретно означава да имаме надежда в Бога?
Според трите световни религиозни култури този свят може да се определи като територия на мирова война, която Бог води с най-фундаменталните сили на небитието.
Онзи, който гръмко оповестява любовта си към народа, разполага с едно отлично средство да я докаже. То е: да допусне свободния народен вот и да приеме без съпротива резултатите му.
