Задачата на хората, които искат да променят нещата, е да намерят пътека между протеста и политиката. Първото условие да създадеш пространство за демократично развитие в XXI век е да преосмислиш самата политика.
Да се връщаш назад и да преравяш купчината на изминатото. Това е нещо, което, както се знае, е толкова обикновено и също така толкова рисковано. По следите на изгубеното време. Нека само си припомним и казаното от Августин за естеството на времето.
Усещането за déjà vu – за нещо вече видяно, будещо тревога и до болка познато – се утаява в душите ни с изтичането на тази политическа година. Определят я като година на протести и избори, на надежди и напразни очаквания.
В България сега се завръщат нейните деца. Идват си отблизо и отдалеч, някои за пръв път през годината, други за пръв път от години насам. Пейзажът е български, сиромашки, няма какво да се лъжем. Но душата им е отпусната, лека. Вече са си в България.
Наскоро имах щастието да отида в Прага за няколко дни. За трети път посещавам този град, всеки път виждам и усещам различни, абсолютно различни неща. А кое най-много ти хареса от Прага сега? – ме попита моя приятелка. И започнах да й разказвам.
И двамата епископи, номинирани за Варненско-Преславската митрополия, са достойни кандидати.
Каква е визията на Владимир Путин за Русия след Путин? Дали той си представя, че следващият руски лидер ще бъде избран в свободни и честни избори? Страхува ли се от дворцов преврат или улични протести?
Ние сме някак много склонни, като хванем една жичка от кълбото, да теглим, да теглим с увереността, че ще го издърпаме цялото – почти всички сме правили грехове в тази посока. А все се оказва – за зло и или за добро, – че кълбото имало повече нишки.
