Политическото ни време е особен пясъчен часовник, в който подробности от пейзажа като предизвестени вотове и провалени кворуми, изтичат безвъзвратно заедно с времето на няколко поколения, с индивидуалното време на всеки от нас.
Пред смъртта думите изведнъж стават непослушни, стават плоски и дървени. Добре че са приятелите и думите на приятелите. Отиде си от този свят и Норберт Рандов, най-големият българист в Европа и в света.
Протестите оредяха, протестиращите намаляха, измориха се. Управляващите, които отначало говореха за избори през май догодина, сега се амбицираха за цял мандат. Пак ги излъгахме, мислят си, пак ги преметнахме…
Има нещо забележително в съобщеното ни от евангелистите за деня на Христовото възкресение, което остава някак незабелязано, разтопено в ярките лъчи на явяването на Самия Господ. То обаче, ако се замислим, напълно заслужава нашето удивление.
Какво означава „слон в стаята”? Това е англо-саксонски израз, който означава, че има някакъв огромен проблем, голям колкото „слон в стаята”, но ние не искаме да го видим.
Времето на сравненията и на преноса на смисъл. „Второразряден отбор“ е последният като поява израз, който замества словосъчетанието „противниковата парламентарна група“. Сега е и времето на „шмекера“, който иначе би трябвало да е „шпикер“. В последното поне имаше оригиналност.
За вас не знам, но лично аз нямам еднозначен отговор на този въпрос. Ала не на вътрешни интроспекции са посветени тези редове. Те са размисъл за друго: по текущите ни болки, на които в момента сме длъжни да погледнем и с чужди очи. С очите на хора, изгубили всичко, които прииждат към нашите граници.
Преди броени дни отмина националният празник на България – Денят на независимостта. Той съвпадна със стотния ден на протестите. Тържествата обаче бяха засенчени от въпроса „Кой”. Ако в България излизаше вестник с името „Независимост”, той вече щеше да се е добрал до отговора на този въпрос.
