Железните решетки, пред които се озоваваме при всеки досег с властта, имат двойствена роля. Те не просто ограждат, „предпазват” или скриват едни хора от други. Те са бариерата, която прави невъзможен всеки диалог.
В центъра на Перник миналата година продаваха фанелки с надпис „Най-добрият татко”, „Най-добрата майка”. Най-добрият татко.
Всяко дете си мисли, че неговият татко е най-добрият. Най-големият. Най-силният. После децата порастват и разбират, че не е така.
Автобусът на България е в катастрофално състояние. Няма писъци, но има по-лошо – тишина, мълчание и бездушие. Бездуховност.
Затова протестите в центъра на столицата са толкова шумни. Защото пътниците в автобуса са заспали дълбок и непробуден сън.
В началото на „новия парламентарен сезон” чухме от Волен Сидеров призива българската държава незабавно да обяви безусловен неутралитет по отношение на възможна военна операция в Сирия.
За да успеем да проникнем не само умно и учено, но и ангажирано в травмата на нашето не особено далечно минало, ми се ще да тръгнем от простото „да, да”: Да, комунизмът е зло, безусловно зло.
В последно време и аз не мога да се отърва от усещането за отделни, една от друга и несводими до нещо общо скорости в протичането на иначе общото ни (предполага се) време. Властта очевидно обитава свой частен пространствено-времеви континуум, това е ясно.
Блокираният парламент на една блокирала държава е най-явният символ на „парламентарното завръщане”. Всеки, озовал се в епицентъра около Народното събрание, не може да не си е дал сметка, че днес България живее в два различни отрязъка от време.
„С риск върху ми да се срутят камъни и дънери, отново казвам: тази не е моя война, както нито една война не е моя! Защото нямам нито една причина за убиване, а имам хиляди причини за любов… „
Наскоро попаднах на ето такава снимка – египетски християни копти се молят в своя разрушен, полусъборен храм. Явно той е бил бомбардиран от „Мюсюлмански братя”. Събрали са се заедно в своя молитвен дом, за да се молят в страданието си.
