Колкото и поувехнала да е предизборната кампания, напрежението се покачва. Няма как, време на агитация. Думата подтиква към размишление. Някаква римска болест е това агитацията: странно усещане, дето те човърка отвътре.
Седях и си кърках уиски, подпрян на тезгяха в един бар на майната си в градчето Ле Клер в царевичния щат Айова, родното място на прочутия Бъфало Бил…Обичах този час на деня, когато работата е приключила, а течението в бара приятно изсушава потта по шията ти.
Децата, които сега напускат България, израснаха в една виртуална страна. Ужким държава, ужким училище, ужким семейства, а всъщност всичко нарисувано на пода с тебешир и може лесно да се изтрие.
Какво е това? Изповед на вяра или изповед на неверие? Или нещо далеч по-дълбоко и по-сложно – вярата в нейния най-пароксичен, но същевременно най-първичен и най-чист вид – като абсолютно и безусловно самополагане в Другия.
Основната метафора за разбиране на основата на протеста у нас от февруари т. г. е: борба за преразпределение на капиталистическа печалба в полза на наемни работници.
Погребението на Маргарет Тачър премина без неприятности за лондонската полиция. Назначените и разписани приживе от баронеса Тачър стъпки, следвани от изпълнителите на завещанието й, разкриха детайлно промислен от покойната завет.
Подслушването е в сърцевината на българската политика. До степен, че я свежда до политическа акустика. И то от незапомнени времена. Ако се съмнявате в тези мои думи, направете си труда да се разходите до „правоъгълника на властта” – зад фасадата на българското президентство
Кралят извика своите мъдреци. Тримата пристигнаха и се наредиха в полукръг около него. В студената зала летяха врабчета.
