Иска ми се да разкажа една история, свързана с Пасха, която преди време сподели с мен мой познат. Той посрещнал Възкресението в Кокалянския манастир при известния на църковните хора у нас старец Назарий (от две години вече покойник).
Ще ни изпълни ли още веднъж тази с нищо необяснима и от нищо в този свят независеща радост, която през цялата нощ и още толкова много дни ще звучи в размяната на пасхалното приветствие: Христос воскресе! Воистину воскресе!
Думата „ближен“ е благодатно-прозаична дума. Ближният не е задължително най-близкият нам духовно човек. Ближният е човекът, когото Божието провидение е поставило редом до нас.
Чуйте… Едно свято сърце бие мълчаливо и завинаги в сянката на олтарите, сърце от плът, деен и жив символ на Вечната Божия Любов към нас, истинен източник, близък до всяка благодат.
Този текст трябваше да бъде за една малка църква на края на града. И на финала му наистина ще стане дума и за нея, за тази малка, покрита с гълъбова ламарина бледосиня църква на края на града.
Ние сме пристрастени към информацията, смятаме информацията за знание. Очите ни остават слепи, както на емауските пътници. Душите ни остават празни. Заменяме радостта с развлечения. Не проумяваме защо горчивата чаша не отмина Христос, не отминава и нас.
Когато в хвалебния псалом на вечернята, певецът не престава да се удивлява на всяко нещо в този свят като на чудо, плоскоумецът би могъл да се присмее. Какво чудно има в звездите, или в „това велико и пространно море”, или в тези „малки и големи животни” (Вж. Пс. 103:25)?
За първи път от дълго време насам, тези избори като че ли няма да доведат до създаването на нов, мощен и траен политически субект.
И Мирослав Найденов от рано сутринта се втурна по следите на изгубеното време, и си спомни как с колегите си министри едно време е разговарял открито за това, че ги подслушват. Всичките до един. Всеки правителствен кабинет си има своя фолклор.
