Има нещо фундаментално погрешно и унизително във възгледа на лявото мислене, че цялото битие на човека без остатък е следствие от външните обстоятелства, в които той, човекът, е поставен. Фундаменталната погрешност на този възглед идва именно от неглижирането на личностността на човека.
Днес хората са срещу политическата класа, „ние” срещу „тях”, 99% срещу 1%. Масовият гняв обаче не се превръща в ясна визия за бъдещето.
Днес сутринта четох на сина си. Разбрахме се да прочета историята за геврека. Разбрах после, че геврекът е пакостникът Ото от разказа на Вилхелм Буш за хлапето, което заради безобразията си получава заслуженото наказание да стане на тесто, после е изпечено на геврек.
Ако в морален план човешката наивност е извинима с лична доброта и безкористност, как тогава стоят нещата с цял един народ, който периодично изпада в едно особено състояние – да го наречем исторически или политически наивизъм.
След ден е 12 април, датата, на която преди 52 години за пръв път в открития Космос излетя човек. Полетът на Юрий Гагарин ми е почти връстник.
Иска ми се да можем да говорим нормално и човешки през очите на вярата за нормалните и човешки неща. Защото ако те не минават през сърцето ни, оставаме с усещането за една непрестанна, дебнеща и перфидна подмяна на всички нива на обществения ни и личен живот.
Напоследък препрочитах „Мемоарите” на Маргьорит Юрсенар, издадени преди пет-шест години на български в три малки томчета.
Това е историята на един изборен ден в някаква малка, демократична държава, някъде из периферията на Европа. Дъждът, който валял цяла сутрин, накарал хората да си останат у дома. Нищо не подсказвало наближаващата криза.
