Подозират ли социалните сантименталисти, чието въображение стига само дотам да искат „да се раздадат парите” (хлябът, дрехите, „средствата за производство” и т. н.) на сиромаси, че „бедните” понякога искат „да бъдат”, а не само „да имат”.
Ако Германия смята, че ЕС може да бъде преструктуриран по начина, по който тя предлага, една от причините за това е опитът на България. Слабостта на тази ситуация е, че щом избирателите се почувстват нещастни, те започват да атакуват политическата система за всичко.
До изборите не остава много време, а замерването с кал се ожесточава с всеки изминал час. Честотата на залповете ще продължава да расте, без на хоризонта да се съзират каквито и да било изгледи за поне временно примирие.
Популизмът на българските политици сякаш удари дъното. И то не само поради страха от улицата или пък заради нескритата им неприязън към служебното правителство.
Не познавам друг човек, на когото толкова да му отиваше да е писател. Той обичаше да показва машинариите на творчеството, сечивата; видяното, чутото още на мига трябваше да се обговори, да се пробва със зъби дали е от злато.
Има нещо детско в усмивката на папа Франциск, в излъчването му. Нещо по детски весело, по детски спонтанно и свободно. Тази свобода неустоимо привлича и очарова, внушава доверие и надежда.
В самия край на зимата, когато в страните от православния ни кръг обикновено започва Великият пост, природата се спотаява по един особен начин. Въздухът е още по зимному мразовит и кристален, но нещо е започнало да го прониква.
Трябва да благодарим на тържествуващата демокрация за възцаряването на досадния гнет. Под прикритието на тази благородна идея се разположи в общественото съзнание извратеното утвърждаване на всичко долно и низко.
