От пуническите войни на българския лев срещу европейското евро се появи думата левро. По този повод прочетох в социалните мрежи, че българският гений е ненадминат. Едва ли в някой друг европейски език се е появила с такава лекота и скорост новоизкована дума.
От много години в онова малко крайморско селище на юг от Бургас, където в края на август ходя на почивка, вниманието ми привлича една странна къща на самия бряг на морето. Разположена е на невисоко хълмче над алеята между двата вълнолома, а тя определено се отличава от всички околни вили и хотелчета, от които сякаш особено грижливо пази дистанция.
В „Любов във време на омраза“ на Флориан Илиес героите са напълно наясно, че времето не е на тяхна страна. Но това не им пречи да се оплитат в любовни истории, да си изневеряват, отчуждават, нараняват… И тук се намесват ирониите, ирониите на историята.
Докато препрочитах наскоро книгата на Емен Кейе „Началото на българската независимост и княз Александър“, ми хрумна, че тя е особено благодатна за един „невъображаем разговор“ с княз Александър Батенберг по наболелите въпроси на „българската съдба“.
В поезията на Елко Чернев може да се проследи целият процес на поетичната алхимия – от първите мехурчета във въображението през тромпетите на щастливите метафори до мрамора на завършените, изваяни, почти класически творби.
От Пасха до Петдесетница не казваме молитвата към Светия Дух, с която винаги започваме молитвите си. Дните от Възкресение до Възнесение са изпълнени с радост, а десетте дни от Възнесение до Петдесетница – с очакване. Христос вече се е възнесъл, а обещаният „друг Утешител“ още не е дошъл.
За мен пропутинските фашизоиди от „Възраждане“ са в странна симбиоза, в подводна, в скрита коалиция с… ГЕРБ (а дали не и с партията на Делян Пеевски). Ето как ще се опитам да обоснова това свое твърдение.
Най-вражеско Радио „Свободна Европа“ беше на първо място, защото според партийната идеологическа пропаганда беше финансирано, а значи и конципирано, и дирижирано от най-вражеската тайна и тайнствена служба под слънцето – „Цереу“.
Все ѝ казвах, че си е дошла с името: Божана на Бога, Господа, Дядо Боже, и Апостолова – заради деянията, които сторваше. Тя и в живота си някак се разпределяше между двете: Божана е поетът, писателят, радетелят на литературата, който я имаше за нещо много велико, много възвишено…
