Ден след конвергентния доклад за еврото пишман националистическите страсти доста напомнят фойерверк, който пуква, преди окончателно да угасне. Независимо от всички читалищно приповдигнати призиви за „револуция“. И то не само при „възражданците“…
Подобно на десетки български писатели, и аз се докоснах до щедростта на Божана… Нейният глас, дрезгав, висок, прям, нейното неповторимо гласище ще продължава да се носи, ще продължава да кънти, да ечи в коридорите на българската литература, докато има българска литература.
В Символа на вярата освен Иисус Христос и Дева Мария се споменава само още един-единствен човек – Пилат Понтийски. Какво знаем за Пилат, петия римски префект на Юдея, преди да сме прочели книжката на Джорджо Агамбен „Пилат и Иисус“?
От широката българска общественост – убеден съм не безсъзнателно – грижливо бива скриван истинският образ на Путиновия режим. Българите в огромната си част нямат ясна представа какво е Русия днес.
Пътят от една политическа доктрина до една доктринирана политическа система е колкото кървав, толкова и кратък. Преди стотина години този кошмарен път бе извървян през огън и жупел от почти всички пришпорени я от болшевизма, я от нацизма европейски народи.
В „Розенкранц и Гилдернстерн са мъртви“ Боян Крачолов не изпада в резигнация пред тежките като монети думи на Том Стопард, а търси активно и настоятелно свой път към този труден и негостоприемен текст. И го намира, безспорно го намира…
Едно гостуване в предаването „Премълчаната история“ по програма „Христо Ботев“ ме върна към прословутата „Соболева акция“ от късната есен на 1940 г. Разбира се, че нищо в историята не е „едно към едно“, но някои от наслагващите се паралели са прелюбопитни.
Карен не криеше нищо от татко си, разказваше му как се е сприятелила с едно дърво – с черешата в двора, и как черешата ѝ обещала тя първа да опита от плодовете ѝ. И как тя, Карен, в изблик на радост я целунала по кората. В края на разговора баща ѝ винаги я погалваше по главата…
