С приближаването на избора на нов български патриарх в редица изказвания започна да си пробива път някакъв странен комплекс от убеждения, напомнящ за (официално чуждата на Православието) „доктрина за незаблудимостта”.
Ако искаме да проумеем съвременните авторитаризми, трябва да подходим много внимателно към дихотомията между авторитаризма и демокрацията.
Естествено, че и аз ще ви говоря за покушението срещу Ахмед Доган. И друго казвам веднага. Че няма да умувам върху станалото, такова, каквото ни беше дадено в непосредствения наглед. Предмет на моите мисли тук ще е червеното.
Един пистолет от събота насам продължава да произвежда изстрели в полето на българската политика.
И за атентата срещу Доган сигурно никога няма да разберем истината, цялата истина. А когато истината, особено за събития от такъв порядък липсва, тъканта на държавата загнива и не може да се върви напред.
Земята е пропита от кръвта на Авел, убит от брат си Каин. Човекът е отчужден от земята, постепенно и неумолимо, враждуваме със Земята, убиваме я, напояваме я с братовата си кръв.
Агресивното реактивиране на исляма, съвсем не е плод на „пост-колониална реакция”, за която европейците трябва да се чувстват виновни.
Защо авторитарните режими успяват да оцеляват и дори да процъфтяват в епохата на демократизация, е въпрос, на който тепърва ще трябва да дадем отговор.
