Филмът „Киноекстремисти“ (реж. Боя Харизанова, оп. Георги Челебиев, сц. Теодора Стоилова-Дончева, Елица Гоцева, Анна Шойлева-Чомакова) е ценен тъкмо с това: че не се спира на общоизвестните факти и имена, а изявява пред зрителя фигурите и на други първопроходци на българското кино…
Цар Фердинанд умира на 16 септември 1948 г. в присъствието на двете си дъщери – княгините Евдокия и Надежда. Цели 76 години тялото му остава в „пътен ковчег“ в църквата „Св. Августин“ в Кобург. В очакване за обратен път към България, с която все се разминава във времето.
Денят му минаваше да обикаля площадката между бойниците на четвъртитата кула. Царският жезъл с тежък накрайник горе, излят от масивен къс злато и оформен като лъвска глава, който той използваше като тояга да се подпира, уморяваше ръката му.
Персин е най-големият български остров на река Дунав. На него се е намирал и най-големият концлагер в България, функционирал в продължение на 40 години с малки прекъсвания. Мястото на концлагера е избрано от Тодор Павлов, Антон Югов и Цола Драгойчева.
Основен проблем за демократичния ред в страната ни е тоталната овладяност на главните ни т.нар. национални медии. Тези медии нито „отразяват“ случващото се у нас и по света, нито го „коментират“ и „анализират“. Не, те буквално създават свой вътрешно и външнополитически „свят“…
Струва ми се, че този дъжд, който е детството на небето и който понякога поетът не желае да сподели с никого, е същностен за поезията на Хайдар Ергюлен, представена ни в подборката, наречена „Синьо“. Толкова същностен, че от него тя попива, пие, храни се и расте.
Полагането в българска земя на тленните останки на цар Фердинанд I Български е завършекът на една дълга история, включваща не само краха на държавата ни след края на Първата световна война и абдикацията на монарха през 1918 г. Вътре в този важен исторически отрязък е и изграждането на модерна България…
Жилището им беше на втория етаж. И предишни години се беше случвало в дневната им да се появят мравки. Щъкаха няколко дни и изчезваха. Но тази година беше различно. Жената ги забеляза една сутрин, когато дръпна завесите и светна лампата. Този път паркетът беше почернял от мравки и сякаш беше оживял, целият мърдаше.
Наричаме 24 май най-българския, най-обичания празник, истинския национален празник. Обкичваме го с още подобни епитети и суперлативи и те всичките са искрени, и най-важното – верни. Това е май единственият празник, който ни обединява. В какво се крие зарядът на този празник, кое го прави така почитан?
