Жилището им беше на втория етаж. И предишни години се беше случвало в дневната им да се появят мравки. Щъкаха няколко дни и изчезваха. Но тази година беше различно. Жената ги забеляза една сутрин, когато дръпна завесите и светна лампата. Този път паркетът беше почернял от мравки и сякаш беше оживял, целият мърдаше.
Наричаме 24 май най-българския, най-обичания празник, истинския национален празник. Обкичваме го с още подобни епитети и суперлативи и те всичките са искрени, и най-важното – верни. Това е май единственият празник, който ни обединява. В какво се крие зарядът на този празник, кое го прави така почитан?
Давате ли си сметка, че от момента, в който падна правителството на акад. Николай Денков и тръгнахме към поредните избори, се започна една кампания срещу демократичните партии – ПП, „Да, България“ и ДСБ, каквато досега не сме имали. Ще я определя като истерична, но и като много, много глупава.
Народ, който величае чуждестранните си поробители, не е свободен и еманципиран народ, независимо от институционализираната в България демокрация. Напук на цялата ни многопартийност и на всичкия ни парламентаризъм, такъв народ явно още не си е доробувал.
Жоржи Амаду казва в „Габриела, карамфил и канела“, мисля, едни думи, които на младини се утрепвахме да цитираме: „Човек не може да спи с всички красиви жени на света, но пък е длъжен да опита“. За себе си това изречение перифразирам така: „Човек не може да прочете всички хубави книги на света, но пък е длъжен да опита“. Е, аз опитвам и досега…
Отвън домът на „Женева“ 12 изглежда доста представителен и импозантен. Какво бе смайването ми, щом за първи път влязох вътре, да установя, че това е семеен дом със скромни пропорции. В салона нямаше нито библиотека, нито стара мебел с изключение на старата орехова маса, около която – във въображението ми – е седяло не само домочадието на журналиста-политик, но и подбран кръг заговорници.
Било е време, когато всички се учели да пишат стихове. Стиховете влизали в изпитите за държавни служители. Който успеел да издържи изпитите, ставал държавен служител и така си осигурявал охолен живот и възможност да расте в кариерата. Който не успеел да ги издържи, ставал скитник, а по-късно най-често отшелник.
Днес Португалия е развита, модерна и благоустроена страна. Градовете са с европейски облик, отлично поддържани, с изряден транспорт, уникалният им исторически облик е съхранен, опазва се с много грижа. Доколкото можех да усетя топлия характер на португалците, струва ми се, че той е причината за тази грижовност, допълвана от сърдечност, която се усеща навсякъде.
Ако Бог просто „не съществува“, тъй както не съществуват кентаврите например, би ли могло това Негово „несъществуване“ да отваря такава празнота в битието и в човека. Та тя е съвършено несравнима с празнотата, отваряна от всяко друго „несъществуване“, и това не биха могли да отрекат дори най-яростните антитеисти.
