Не знам колко гумен, сиреч еластичен и устойчив на студ и пек е казусът с наградата на Фонд „13 века България“ за романа на Елена Алексиева, но че това е процес, който ще даде шанс да се „повишат характеристиките“ на българската литература, според мен е безспорно.
Едва ли щяхме да провидим „някогашната София“ без книги гидове като „Затрупана София“ (1944) на Кирил Христов, „Някога в София“ (1970) на Христо Бръзицов и най-вече „София преди 50 години“ (1947) на Георги Каназирски-Верин. На последния дължим особено много.
Да, няма да отида в Киото. Това е ясно. Защото се иска безгрижие, солидна банкова сметка и здраве. Аз имам в излишък и от трите – с обратен знак. Няма да отида в Киото, това е ясно. Няма да отида в Киото. Няма да съм там, когато цъфтят вишните на пролет.
Колко малко е нужно, за да бъде човек щастлив, и колко много, за да бъде доволен. Доволството е ненаситно и всеядно. Колкото повече изяжда човека отвътре, толкова по-добре изглежда той външно. Докато накрая остане само външният човек, обвивката, опаковката, фасадата.
Съгласете се, че популярната употреба на понятието „атеизъм“ е твърде, твърде широка и неопределена. Тя събира (а нерядко и слива) различни умствени и нравствени нагласи, идеологически убеждения, предразсъдъци и т.н
По дълбочина и яркост студентският ми спомен за самодейните литературни четения в Софийския държавен университет няма равен на себе си. Четенията прокънтяха нейде през първата половина на 60-те и просъществуваха само семестър-два, преди университетската администрация да ги закрие завинаги.
Просвети на сянката в punctum-ите на светлината или За изкуството на фотографията във фотоалбумите „Просвет“ и „Punctum II“ на Николай Трейман и Цочо Бояджиев, успоредно гледане
Владимир Путин за пети път положи клетва като държавен глава и по този начин показно скрепи своята власт над Русия през последния четвърт век.
Градинката беше малка, мизерна. С две пейки, с някаква катерушка ракета, на която боята отдавна се беше излющила и повече приличаше на изоставен кокошарник, отколкото на ракета. Но оттук минаваше прекият път от спирката на метрото към двата големи жилищни блока в края на комплекса, та мястото беше подходящо за търговия и затова имаше три сергийки, на които продаваха двама мъже, висок и нисък, и една жена.
