Двата свята, които отваря един към/за друг художникът Любен Зидаров, са, от една страна, нашият, действителният, реалният свят, от друга – отвъдният, фантастичният, приказният свят. Само че това не е светът на сладките приказки, това е светът на страшните приказки. Приказки, които не галят, а смущават…
Какво точно се е случило с Навални, предстои да узнаем. Дори в най-забравеното от Бога място винаги са намират очи и уши, които могат да свидетелстват един ден. Независимо от крясъците на медийните путински слуги, че „ЦРУ го е ликвидирало“ или че „Навални умря твърде удобно“.
Майката и мъжът, който я придружаваше, най-сетне стигнаха до портала. Беше студено и очите на майката сълзяха. Беше си обещала да не плаче и си повтаряше, че това не са сълзи, а просто очите ѝ сълзят. От студа.
Изминаха две години от нападението на Русия над Украйна. Първоначалните руски планове предвиждаха блицкриг. Две години по-късно светкавичната война стана оксиморон.
Очевидно е, дори за чисто житейската ни интуиция, че в теб, човека пред мен, аз познавам не просто още един „човек“, но и… теб, именно теб, който съвсем не си просто „още един човек“, но и един определен уникум.
„Поетът и планината. Пиесата и нейната история“ не е книга за един забранен спектакъл, „Поетът и планината. Пиесата и нейната история“ е книга за един победил поет. Да, така е, вярно е: „От хората започва всичко“. От хората и от поетите…
Бродирана под капките дъжд, улица „Сан Стефано“ е сякаш удължена в самотата си. Няма нищо, което да сгрее зимната сивота. И не щеш ли, докато вървя по утъпкани от другите пътища, ненадейно някой потропва по стъклото на „Вкусното кебапче“.
В едно самодейно видео, което ми прати на мейла някакъв господин, който в две изречения в писмото се представи като внук на главния герой от видеото Абедин, а също така като краевед, се разказваше за последната камила в Тополовградско…
