Изложбата на Никола Енев в галерия „Арте” се открива със заглавието „Лично”. Кратко и ударно заглавие, понеже най-интересните неща в изкуството са винаги най-личните. Ако го няма „личното“, то от изкуството остава много малко, може би не остава нищо. И колкото личното е по-истинско, толкова творецът е по-ярък.
Тоталитарните общества винаги са оставяли впечатлението за обхванатост от някаква трескава, почти истерична приповдигнатост, от някакъв перманентен младежки (във всяка възраст, дори в преклонната) ентусиазъм, съчетани в същото време по причудлив, гротесков, направо абсурден начин с тежка и суха, намусена казионна безжизненост.
Мечтаех за мирен преход и мечтата ми се сбъдна. Заедно с това обаче настъпилата след края на 89-а действителност опроверга надеждата ми. Една сбъдната мечта и една опровергана, една погубена надежда – това е двузначната ми лична равносметка от събитията през последните трийсетина години.
Мартениците са суеверие – бели и червени, та да сме румени и засмени. Чувал съм за някакви ревностни правоверни, фанатици от всякакви християнски конфесии, които вървели и късали от дърветата окачените там мартеници, тъй като били езически символи. Мисля обаче, че подобно верско чистофайничество е обречена работа; обречена, загубена и пропаднала.
Стъпка по стъпка следвам гънката на улица „Цар Самуил“ в посока към Витоша. В случая крача подир сенките на история, за която се подсетих около задаващата се осемдесет и пет годишнина от рождението на нашия сънародник Цветан Тодоров, познат на света като френски мислител, роден в България. В резултат на спор откъде би могла да тръгне една „софийска история“ на Цветан Тодоров.
Валентин Ангелов може да нарисува всичко. Дори най-трудното за рисуване – „Опаловият час“ – когато слънцето го няма вече, но и луната още я няма и в светлината има празнина. Всяка изложба на Валентин Ангелов е пътуване към пределите на света. Но то значи – и към пределите на душата.
Квалификациите „фарисей“, „фарисейско“, „фарисейство“ се употребяват често и се използват дори от хора, които нямат никаква представа за техния произход. Но дори да познаваме известната притча за митаря и фарисея, двата персонажа остават не докрай ясни.
В нашия свят на 24 февруари 2022 г. се роди завършено абсолютно зло и неговото име е Русия. Днес вече можем да съберем в едно всичко станало през тези две години, да го свържем с предхождалото го в предишните пет-шест и да се уверим, че наистина става дума за абсолютно зло.
