Идва ли краят на времената? Ако съдим по Часовника на страшния съд – на косъм сме, само на минута и половина. Не са малко и тези, които смятат Часовника за точен. Затова предупреждават непрекъснато: да внимаваме, да се стараем, да сме бдителни, защото инак събитията ще ни връхлетят.
От патриарх Неофит струеше някаква особена доброта, усещането за която не напускаше човек още при първия личен контакт с него. Добротата е дар за всеки човек, особено за духовника, тя придава друг смисъл на живота, щом е озарена от тайнството на благодатта.
Какво би станало с България, ако инвазията на османците бе спряна още в нейното начало? Интервю с Тихомир Тодоров, автор на романа „Каталанското братство“
Книгата на Майкъл Едуардс „Несвоевременно християнство“ е насочена както към християни, така и към хора, безразлични към християнството. Тя се вслушва в Библията и най-вече в евангелските послания. За мен най-удивителната част от тази книга е есето за радостта.
Днес ще се изкуша да разкажа няколко абсурдно-смешни истории от времето на соца, този път от академичната сфера, която определени „носталгици“ се опитват да ни представят като населена от „блестящи умове, каквито вече няма“.
След убийството на Алексей Навални светът се пробуди – попробуди се кое-що и нашето, българското, дълбоко заспало от векове гражданско съзнание. Така е в цялата човешка история, така е и на родна земя – цената на големите пробуждания е винаги смъртта.
В своята изключително увлекателна книга „Сравнително литературознание. Фаталната жена и 5 европейски кройки на романа“ проф. Румяна Л. Станчева привежда като илюстрация на фаталната жена героинята от разказа на Елин Пелин „Самодива“ Калина, по прозвище Пшеничката.
Ще има/няма да има правителство (избори)? Преговорите започват или завършват, преди още да се започнали? Проблясва или не проблясва надежда на хоризонта, или само изборите са единствената възможност – както се кълнеше Борисов… преди да запознае Урсула фон дер Лайен в Букурещ със „споделената отговорност на ГЕРБ с ясни ангажименти за управлението на България“.
Те бяха пет приятелки. Продаваха на пазара плодове и зеленчуци. Имаха си, разбира се, имена, но тук ще ги наречем Палечка, Показалечка, Средка, Безименка и Кутра. От тях млада беше само Палечка. Показалечка и Средка минаваха четиридесет, Безименка беше над петдесет, най-възрастна беше Кутра, тя беше на шейсет и пет.
