Задругата търси своето представителство и прави всичко възможно да си го осигури. Образно казано, по-добре врабче (баче Цено) в ръката, отколкото орел (Костя Копейкин) в небето. Залагаме на нашия си тукашник, не на далечния ни оттатъшник…
Хората в културата непрекъснато се надбягват с минималната работна заплата, но тя все е по петите им като призрак, който превръща висококвалифицираните културни дейци в работещи бедни. Наясно ли сме с това като общество?
Имах котка. Казваше се Зара. Живя двайсет години или, за да бъда съвсем точен, деветнайсет. Беше много игриво коте, сякаш всеки ден палеше огънче в хола, на което ние се греехме. Но порасна. Красива, дългокосместа, с египетски очи. Порода норвежка горска. Хора, разбиращи от котки, ни казаха, че непременно трябва да роди.
Когато не сме доволни от нещо, упрекваме държавата. Изтъкваме точно и компетентно слабостите, грешките, пропуските, провалите, както и причините – корупция, некадърност, зависимости, порочни модели. Не допускаме никакво съмнение, че може да грешим в оценките.
Ще призная откровено нещо, за което знам, че много ще разгневи нашите „патриоти“. Дълбоко се вълнувам всеки път, когато чуя украинския химн.
Покрай тези обекти, заснети от Галя Ушева, ние всички сме преминавали, движили сме се близо до тях, разхождали сме се около тях. Но никога не ни е хрумвало, че те са повече от това, което виждаме: улична лампа, прокъсано покривало, олющена сграда, птица в небето… Нейните сгради ни облъчват „със своеобразна остатъчна човешкост“.
Продължавам в полумрака под монотонните капки дъжд, но изведнъж спирам, защото от отворения пред очите ми прозорец се бялва дантелено перде, преди да изчезне в миг като светкавица. Ако бяхме в театъра, по правилото на Чехов, от това би трябвало да произтече нещо.
Европейският завой надясно изглежда обратим, а победата на Доналд Туск оставя Виктор Орбан в политическа изолация.
