Националната ни съдба е заключена между две огледални дати. Те са сред основните причини нашето развитие да се осъществява трудно, нещо непрестанно да го дърпа назад. Имам предвид Трети март 1878 г. и Десети ноември 1989 г.
На тези избори в София за първи път станахме свидетели на експлицитен, формален разлом в редиците на най-общо казано досегашните „сини“ избиратели.
Защо ни е така трудно да осъзнаем вечно будната заплаха от Русия, защо недовиждаме онова, което всичките ни значими възрожденци са осъзнали безпогрешно?
Експозицията „Сънят“ изисква от нас да обходим целия град Казанлък, за да видим сънят в цялата му пълнота, във всичките му интерпретации. Тоест, парадоксално изречено: за да разберем какво е сънят като художествена проекция, трябва да сме подвижни – да вървим и осмисляме.
Вече сме в следизборна криза. В криза е дори разказът за местните избори, където доста бързо стихна разговорът кой е победителят и кои са победените. Сега под въпрос е съдбата на „сглобката“, която видимо блокира.
Миналия петък, деня преди Задушница, отидохме с жена ми на гробището в Дрен. Там е погребан баща ѝ, Иван Гърбев. Стари жени ѝ бяха казали, че на гробището може да се ходи и предишния ден, преди самата Задушница в събота. Искахме да избегнем навалицата. И добре направихме, защото в събота целия ден валя.
„Уроци“ е богат, плътен, наситен роман за житейските перипетии и за израстването на един човек – Роланд. Също за предателствата, с които се сблъсква, за ямите, в които пропада – за уроците, които никой никога така и не научава.
Днес ще се задоволя да поднеса на читателите, които имат някакъв вкус да се вглеждат в дълбочина, този по-общ философски текст за типовете власт. А по отношение на актуалността ще си позволя единствено да призова всички – особено столичани – да гласуват.
