„Сега е време всеки да поеме политическа отговорност и доблестно да заяви вижданията си. Анализът на изборните резултати прави невъзможен пълния мандат на кабинета „Орешарски”. Това не е пътят на стабилност. Нашите предпочитаная са за избори до края на настоящата година. Това ще рече мандат от четири месеца, оставка на кабинета в края на септември, началото на октомври, и плавно предаване на властта на служебен кабинет и провеждане на избори в последната неделя на ноември – първата неделя на декември.”
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Дългото бяло поле, пронизано от тирета, отделящи този от предишните два абзаца, не е нито моя, нито редакторска грешка, а желана и осмислена от мен пауза. Паузата не е, за да запълня колумнистко пространство с икономическа цел. Това просто е натурална цезура, задъхване, предизвикано от думите на цитирания от мен човек. Плътно и замислено задъхване. Защото всичките тези думи, с които започнах, са цитат от един и същи човек. Да. И са от вчера. След такова едно изказване на един такъв човек трябва да се поспре за малко и да се помисли. С тирета. Трябва да има прекъсване, спиране на дъха за кратко. Секване. Цезурата в такива случаи става просто неизбежна.
Тази пауза идва и ни връхлита като следствие от вчерашните приказки на господин Лютви Местан. След повече от година на действия и реторика от негова страна в защита на едно управление, което държа с месеци толкова много хора по площадите и стана причина за това центърът на София всекидневно да се събужда и заспива с „Оставка”, дойдоха и тези прозрения!
Свършваме явно с годината на въпроса „Кой?”. Затваряме я И как я свършваме? Като чуваме хладния и верен на реалността коментар на един от хората, които не искаха да отговорят еднозначно на този въпрос в продължение на цялата изминала година. Сега този човек се усъмни гласно в способностите на поддържаното от него през всичкото това време управление да управлява сносно и пожела предсрочни избори. Реалист!
Вярвахте ли го? Как е възможно след почти една година на неимоверен гьонсуратлък да стигнеш до тези толкова рационални изводи в оценката си за конструираната от теб и твоите партньори власт? Наивен съм да питам това, нали? Знам, че съм наивен, но това не ме огорчава чак толкова, колкото се очаква. Защото правенето на реалполитик по такъв нахален начин, с такова пренебрежение към елементарния морал, е… Наивен съм.
Има нещо убийствено наистина в правеното на реална политика по такъв начин. Реалната политика не предполага липсата на каквото и да е съобразяване с почтеността!
Има ли нужда от анализи от перпективата на реалната политика всъщност? Отдавна се очакваше ДПС и БСП да се разминат по пътя си в най-скоро време. Тук учудването не е и не може да бъде голямо. Много хора, сред които и аз, писахме още преди повече от половин година за неизбежната разлъка, която ще настъпи. Мнозина коментатори говориха и продължават да говорят и сега за това, че БСП изгуби значителна част от поддръжниците си като резултат от толкова близкото общуване с ДПС след последните избори. Но ще има ли разлъка? Утрото е по-мъдро от вечерта.
Вчера нещата избухнаха. Господин Местан владее добре този вид експлозии. Знакова липса на реакция от страна на министър-председателя, който подмина въпросите на журналистите, но за сметка на това господин Станишев тази сутрин каза: „Формулата програмно правителство в голяма степен е изчерпана… Анализът, който си направих, води до извода, че рестартът на държавата изисква промени и законодателни, и конституционни, които да доведат до задължително гласуване…. БСП никога не се е плашела от избори. Ще направим консултации и с нашите партньори, и с другите политически сили за предсрочни избори – кога би било най-полезно за страната. Не смятам, че отлагането с една година е полезно. Отговорното поведение за държавата изисква спешно да се действа. Изборите не бива да бъдат протакани. Нито един от сценариите не е еднозначен, трябва да има политически разговори…От нощта на евроизборите до вчера обществото беше залято от много интерпретации, водени от политически сметки, а не от загриженост за държавата.”
Е, а това вярвате ли го? Въпросът за задължителното гласуване е… Наивен съм.
Разбира се, залогът оттук нататък е кой с кого ще се хване след предсрочните парламентарни избори. Разиграванията пред очите на обществото са може би най-големите за периода от 1989 г. досега. Предстои ни да се нагледаме на страшни колела и въртележки.
Протестът като че ли в крайна сметка успя. Или поне отчасти. Изглеждаше така, сякаш че всичко си е отишло, че съпротивата се е изтощила, че няма изход. Потънахме. Задушихме се. Но реалната политика свърши своята работа върху и над самата себе си. Реалната политика се самонадцени за кой ли път и май не разбра някои работи.
Наивен съм, но не ме е чак толкова срам от това. Съзнавам, че ще се нагледаме в близко време на безогледни оглеждания по сметка, но все пак ми е драго да видя как някои политици вият сега гръбнака си и от самоуверени и нагли реал-политици стават малко по–сговорчиви реалисти.
Реалната политика, господа, предполага умерено безобразничене и умерено деформиране на обществения договор. В противен случай реалната политика се превръща в реален проблем за реал-политиците.
Наивен съм, признавам си.
