192
1142

Апорията на бъдещия ни патриаршески избор

kyanakiev

След кончината на патриарх Максим и след отстраняването на някои хипотези за неговия наследник, ситуацията пред бъдещия избор на предстоятел на БПЦ се очерта по-ясно. Твърдя, че тя е драматична.

Там е работата, че съществуват подозрения, че част от епархийските архиереи на Св. Синод, чиято принадлежност към агентурата на ДС бе обявена неотдавна, не просто са сътрудничили на тази тоталитарна служба, но точно защото от много рано са започнали да й сътрудничат, са и получили епископско ръкоположение с нейното пряко съдействие. Малцина си дават достатъчно ясна сметка, какъв тежък конфуз за каноничното достойнство на БПЦ би представлявало евентуалното потвърждаване на тези подозрения. Защото ако доносничеството (което би могло да е било вършено и под натиск) е безспорно морално укоримо деяние, нанасящо ущърб на авторитета на тези български архиереи, то подозираното получаване на самия им епископски сан със съдействието на същата тази ДС е вече нещо, което ни изправя пред страховит канонически проблем. Защото в свещения свод на църковните канони съществува известното на всеки църковно-грамотен човек 30-то апостолско правило, което гласи, че който получи епископски сан със съдействието на светските власти трябва (след надлежен църковен съд) да бъде низвергнат от този свой сан и (дори) отлъчен от Църквата Христова. Известно е също, че именно този (и предишният 29-ти) канон е единственият случай, при който на пръв поглед не действа общия църковен принцип, че за едно престъпление не бива да бъде налагано повече от едно наказание. Според тълкуванията на св. канони, при въпросното апостолско правило това изглежда така, тъй като в казуса, който се санкционира с него става дума за сдобиване с нещо църковно (епископския сан), което обаче, доколкото не е получено в действителност от Църквата, трябва да й се върне (чрез низвержението), а след това вече светотатецът да бъде и наказан – с отлъчване. И ето, повтарям, ние се намираме в ситуация, в която съществуват силни подозрения, че поне една част от сътрудничилите на ДС днешни митрополити на БПЦ, тъкмо доколкото са били вербувани далеч преди да бъдат ръкоположени за епископи (това се отнася поне за деветима то тях), тъкмо благодарение на тази си вербуваност в агентурата на ДС и с нейното съдействие са получили сана си. А това означава, че към този момент те (ако подозренията, след проверка, се потвърдят) подлежат на църковен съд, който по силата на 30-то апостолско правило, трябва да вземе решението (поне) да ги низвергне до чина на миряните. И сега следва най-каверзното: пак по силата на каноните църковен съд над обвиняван в (църковно) престъпление епископ, може да се извърши само от епископи – според устава на БПЦ от епархийските архиереи на Св. Синод. Повтарям: подозренията за получаване на епископски сан със съдействието на светската власт тежат над поне девет от епархийските ни архиереи. Църковният съд над тях обаче, който следва да ги потвърди или отхвърли, може да се извърши само от същите тези епархийски архиереи на БПЦ, които – след смъртта на патриарх Максим – са 14 и включват 9-имата, които евентуално трябва да бъдат съдени. Следователно ясно е, че мнозинство сред онези, които могат да съставят евентуалния църковен съд са самите подсъдими на него, както и че тъкмо подсъдимите са (могат да са) съдниците в това дело. При този порочен кръг става ясно защо до този момент никой официално не е повдигнал обвинение на тези, поне деветима български архиереи, но става ясно също и защо това никога въобще не би могло да се случи. Нима е мислимо бъдещите обвиняеми да бъдат обвинени от самите себе си? Нима е мислимо, дори и да бъдат обвинени, да бъдат осъдени – от самите себе? Нали е съвсем ясно, че в ситуацията, в която за подавляващото мнозинство от епархийските епископи от диоцеза съществуват основания те да бъдат осъдени за сдобиване с епископски сан със съдействието на светската власт, каноничното изискване те да бъдат съдени единствено от епископите на този същия диоцез не може да влезе в сила, защото съдиите тогава трябва да бъдат самите подсъдими, а подсъдимите – съдиите. Което е абсурдно, защото ако те с основание са подсъдими и дори осъдими, те не са и в статута на канонични епископи, които могат да съдят, ако пък са в този статут и могат да съдят, те няма основание да са подсъдими и осъдими. Напълно възможно е поради това – и дори е практически сигурно, че ако се разчита на буквата на правилата, епископи, за които би могло да се докаже, че към днешна дата са носещи този сан в нарушение на канона и като такива трябва да бъдат низвергнати, никога няма да получат онова, което заслужават и църквата ни ще продължи да бъде предстоятелствана от люде, които по разсъждението на нейната съвест, следва да бъдат отлъчени от нея.

Още по-лошото е, че кончината на патриарх Максим, същите тези архиереи, голямото мнозинство от които към днешна дата могат да бъдат обвинени и евентуално осъдени, но нито ще бъдат обвинени, нито (дори да заслужават) ще бъдат осъдени поради порочния кръг, който очертах, трябва да се съберат, за да изберат неговия приемник. И да го изберат пак измежду самите себе си. Защото същите девет, които са основателно заподозрени и значи следва да бъдат обвинени, но са и същите, които трябва да обвинят и осъдят, са – всичките – и онези измежду които може да се избере приемника на патриарх Максим.Напълно възможно е, следователно, именно епископ, който днес може да бъде обвинен в придобиването на сана си със съдействието на светската власт и въз основа на доказването на това обвинение осъден – да бъде вместо това избран за предстоятел на БПЦ. Това, казвам, е напълно възможно да се случи. Защото, повтарям, тези, които трябва да бъдат обвинени (и евентуално низвергнати), тези, които трябва да ги обвинят и евентуално осъдят, тези, които трябва да изберат новия патриарх и тези измежду които той трябва да бъде избран са, в голямото си мнозинство, едни и същи персони. Ние, следователно, сме изправени пред една съвършено извънредна ситуация. Има опасност да бъде застрашена и дори непоправимо корумпирана цялостната каноничност на БПЦ и то не въпреки, а поради традиционния каноничен ред. Защото тук самите канони правят невъзможно влизането в сила на каноните.

Като казвам това, аз не хвърлям съмнение в мъдростта на каноничните разпоредби, защото безспорно оправдано е, ако някой се сдобие с епископски сан със съдействието на светската власт да бъде низвергнат от него. Същевременно оправдано е и това, обвинение за подобно деяние на предстоятел на Църквата да може да бъде повдигнато (и потвърдено или отхвърлено) именно и само от предстоятели на Църквата (от епископи), защото чедата не могат да съдят баща си. Там е работата, обаче, че в историята не се е случвало толкова много епископи от един диоцез да бъдат основателно заподозрени във въпросното светотатство, тъй че практически да не остават такива – извън всяко подозрение в същото от този диоцез, които да биха могли да разсъдят по техния казус. Или и да се е случвало, то е било в периоди, в които вселенската Православна Църква не е била все още така рязко разделена на (по същество национални) автокефалии, което да препятства свикването на достатъчно количество епископи извън диоцеза за съд над обвиняваните. БПЦ (за добро или лошо) днес е автокефална и поради това именно и само съборът на епископите от нейния диоцез може да решава дела свързани с обвинения срещу епископи от нейния диоцез. И ето, съборът на нейните епископи днес е твърде малък, за да изключи от себе си такова голямо количество обвинявани епископи (докато потвърди или отрече обвиненията срещу тях). Така обаче евентуално провинилите се получават уникалния шанс да избегнат както обвинението, така и осъждането и да останат канонични епископи въпреки, че би следвало да не са такива. Нещо повече – както казах – те получават уникалния шанс, след смъртта на патриарх Максим не само да изберат неговия приемник, но да изберат за такъв негов приемник, някой от същите тези, които вероятно днес следва да бъдат низвергнати. Какво може да се направи в тази действително извънредна ситуация?

Да, наистина, никой от основателно заподозрените, че са получили сана си със съдействието на светската власт епископи в БПЦ не може да бъде обвинен (та да бъде разсъден) по подобно дело, ако това обвинение не дойде от епископския събор на БПЦ, което обаче не може да се случи, защото този епископски събор се състои в определящото си мнозинство точно от тези, които трябва да бъдат обвинени от него. Но макар да не можем да очакваме никой от заподозрените, че е получил сана си със съдействието на ДС да бъде обвинен по каноничния ред от съ-епископите си, все пак налице са – и то извън властта на онези, които могат (не могат) да обвинят – т. е. обективно – евентуалните основания такова обвинение да бъде повдигнато. Защото са налице агентурните досиета и наличните в тях (проверими) свидетелства, че съответният днешен епископ е станал такъв с помощта на офицерите от тайната политическа полиция. Тези досиета са налице и всеки човек и извън кръга на епископата, изследвайки ги би могъл да достигне до обосновано заключение по това, би ли следвало съответният епископ да бъде обвинен в придобиване на сана си със съдействието на светската власт, т. е. да бъде и санкциониран по 30-то апостолско правило. Ако това обаче бъде направено – а това, повтарям, може да бъде направено – защото материалите, от които може да бъде извлечено основанието са налице и са обективна даденост, то в такъв случай отказът на каноничния орган, който може да го повдигне ще се разкрие не като отсъствие на присъда, а като отказ такава да бъде произнесена – като отказ на каноничния орган от (църковно) правосъдие. Това от своя страна ще доведе обаче до силно затруднение на отказващите да повдигнат обвинението, за което съществува обективно основание – поне да изберат за предстоятел на БПЦ някой от онези, които не просто не са обвинили и осъдили, но направо са отказали да обвинят и осъдят. Защото няма да е ясно какво да се направи с обективно извлеченото от обективно наличната фактология основание, за това, въпросният епископ, вместо да бъде избран, да бъде обвинен и осъден. Ето защо е крайно необходимо бъдещият избор на нов предстоятел на БПЦ в никакъв случай да не се оставя пасивно в ръцете на каноничния орган – т. е. събора на българските епископи, който поради това, че в мнозинството си е под подозрението за канонично престъпление никога не би действал съобразно канона, а в противоречие именно с канона би съхранявал себе си като „каноничен орган”, макар в мнозинството си да не е такъв. Разбира се, най-доброто (и за това трябва да се настоява) би било епископите, за които е евентуално документално доказуемо, че са приели епископското си ръкоположение в нарушение на 30-то апостолско правило, сами и доброволно да се решат (поне) да не поставят своите кандидатури за патриаршеската длъжност. Така, евентуално избраният измежду тях ще избегне риска от бъдещи атаки срещу себе си и необходимостта от свикването на евентуален надюрисдикционен събор, т. е. събор от епископи извън диоцеза на БПЦ (напр. от Вселенската, Сръбската, Румънската и т. н. патриаршии), трудността за какъвто от чисто църковно-политическа гледна точка днес си даваме пълна сметка.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа–Паметта– Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Предишна статияДругата Балканска война
Следваща статияГонкур за „падането на Рим”

192 КОМЕНТАРИ

  1. Изключително болезнена ситуация, почувствана и дискутирана вече нашироко сред обществото. Тук прибавям към темата част от текста на Атанас Ждребев, публикуван в „Екип нюз“:

    „…Красноречив пример за неспособността на БПЦ да се справи с реалните обществени проблеми е ситуацията около избора на нов патриарх. Публичен факт е, че 11 от митрополитите в Светия синод са агенти на ДС. Изключения правят Николай Пловдивски, чийто баща е работил за Шесто управление, Гавраил Ловчански, който е изпратен да специализира в Москва по времето на комунизма, и седемдесетгодишният Амвросий Доростолски, който е бил в алтернативния синод и в момента е болен.

    Така в актуалния дневен ред на Църквата в момента се намесват тежки стари рани. Службата на ДС е свързана с доносничеството. Библейският сюжет с Тайната вечеря и целувката на Иуда, предателството и страданията на Христос при неговото разпятие е тежко разграничение между праведното и неправедното. Предателят е последовател на Иудовото начало, неговата позиция е дълбоко нехристиянска, тя е отрицание на самото християнство и на любовта към ближния, води до страдания, дори и до гибел.

    Когато бяха осветени владиците от ДС, започна да се говори за покаяние и за прошка. Характеристика на християнския светоглед е стремежът към смирение, покаяние и опрощение на греховете. Но духовникът точно затова е духовник, защото трябва да бъде духовно чист. Той най-добре знае какви са съблазните на живота и какво представлява грехопадението. Той е призван да спазва нормите на морала и да бъде истински християнин.

    Разколът е другото драматично събитие в най-новата история на БПЦ, което разклати нейната духовна сила и подкопа авторитета й. При него също изигра своята роля връзката между миналото и настоящето. Разколниците оспорваха юридическата и моралната легитимност на избрания по времето на комунизма патриарх, но същевременно беше спорна тяхната позиция като формални отцепници от църквата и като претенденти да носят някакви морални качества.

    Защото те се противопоставиха не на комунистическия патриарх и на комунистическата Църква, а на българския патриарх и на българската Църква. БПЦ не успя да скъса споменатата връзка между миналото и настоящето. След 10 ноември 1989 г. трябваше да настъпи цялостна преоценка на ценностите, която да надмине границите на политическата промяна. Процесът се оказа много по-сложен, отколкото предполагахме, рецидивите от комунизма си останаха устойчив рудимент в обществения манталитет…“

    И наистина, нима има нещо по-юдовско и по-долно да предадеш ближния си? Окаяна и преокаяна е Църква, контролирана от тайните комунистически служби, слуги на сатанинската идеология.

  2. Аз лично не мисля, че ситуацията е толкова драматична и невъзможна. Според мен в българската култура много се драматизира и преувеличава. Ние българите най-обичаме да кажем „ами сега?“. Ами сега какво? Сега просто трябва да се действа! Няма друг избор! Имаме нарушение на каноните и тотални и пълни безобразия в една църква обвъзваща се с мафията. Избира се митрополит мафиот за временен патриарх, нямаме време братя за философски разъсждения! Всеки от нас се е хванал за главата и гледа как турчин бесней над бащино ми огнище и нищо не прави. Веднага се предприемат действия още от тази секунда! А действията са ясни – поместен църковен събор! Е ли тази църква вселенска или национална? Вселенска е! Тогава вие интелектулците именно носите отговорността за призовавате поместен събор за изчистване на църквата ни от туморите. Вие носите тази отговорност! Аз съм студент извън България и трябва да ви кажа, че в страната, в която съм стане ли такова нещо, улиците ще са пълни с разгневени хора и тия свещеници и митрополити, място няма да си намерят от срам, а дори е много вероятно да ги вкарат и в затвора.

  3. След като се оказа, че БПЦ се е самообезглавила като водачите са продали за сребърници съвестта си и народното доверие и са служили на Комитета за ДЪРЖАВНА Сигурност (а са УЖ независими от държавата) ясно стана, че не съществува никакъв начин БПЦ да се САМОвъзстанови. Агентите взаимно се „гласуват“ и ще се „ръкополагат“ един-друг и нине и присно и во веки веков.. Вече има признаци, че християнско покаяние,, смирение и благодат не може да се очаква, че светската власт им се е усладила на тези „монаси“. Шофьорчета, биячета, готвачки, машинописки, масажисти, скъпи играчици, палати и летни резиденции …

    ВСИЧКИ митрополити достойно ще бъде да освободят заеманите катедри незабавно и да отидат в опустелите чалгасали манастири на размисъл, покаяние и Богу служение. Народът не ги признава за негови „духовници“ отдавна, те са пастири без паство, ОБЩНОСТ с населението те нямат. Без изключение = които не са имали досиета не са по-добри, напротив, те са „хиротонисани“ и ръкоположени от Агентурата, а някои са непоправимо компрометирани пред епархиотите си. Всички, вкл. софийският и особено вманиаченото “пловдивско“ джихади, когото местното паство загърби дотолкова, че освен биячите и служебното местно Политбюро за оперетите му се налага докарване на агитките в бусове с клакьори чак от В.Търново и Кърджали. http://podtepeto.com/article.php?pageNum_getComments=2&id=7772#commentbox за да има на кого да си подаде анатомията си за целувка … Над 500 подписа с имена -http://citizenspeak.eu/node/79- настояват за наказателната му отговорност за престъпване на Закона за паметниците на културата; които той простовато обърква с … надгробия; а в Града чак толкова непрогледно невежество буди присмех, парвенютата имаха шанс само през Диктатурата на “Пролетариата”.

    ОПАСНОТО в случая е младостта му и енергичното безумие, този ако не бъде надлежно озаптен както всеки нормален български престъпник -http://podtepeto.com/article.php?id=7819-, може да докопа Боянската църква или Паталеница и да я разхубави в приветливо розово без угризения: това е Моя собственост, бащиния Методи Стоименова (Севастиянов му е съветски псевдоним), ключовете държа Аз, каквито формуляри е трябвало да попълним, в канцеларията ми се отнесете при четиринайстата машинописка; айде че бързаме, никакви специалисти не могат на Мен да диктуват, те са прикрити атеисти (?!? даже е желателно Прокурорът да не е фанатик идеолог, а законник). Някаква диагноза не може да не съществува за някой, който се мисли, че е “хванал дядо Господ за шлифера” както казват простите православни Андрешковци фигуративно, и че е над законите на страната: църквата = това съм АЗ, и драпа (- http://www.reduta.bg/?p=2597 -). И подробна инвентаризация трябва, монасите са дали обет за нестяжание (непритежание, заедно с другите два – за целомъдрие и послушание). Никакви греховни покупко-продажби.

    НАРОДЪТ (не държавата, която няма ИЗПЪЛНИТЕЛНА власт в църковните дела-афери) чрез Законодателя = Народното Събрание (доколкото има такова, там едни партийци надцакват отсрещните партийци докато не им останат сили и време за работа) следва незабавно да блокира търговските сделки на черните агенти, които са се активизирали (Мелбърн -http://www.citizenspeak.eu/node/74-, Вашингтон -http://www.kultura.bg/bg/article/view/18310-, Чикаго -http://www.bulgariasega.com/usa_canada_bulgari/usa-central/13079.html-,-http://bg-voice.com/articles/view/sudut_reshava_sudbata_na_sv_ivan_rilski/164/-,http://ide.li/article3885.html-; Сан Кирико -http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=828770-, Черноморието, планините и навсякъде) да ограбят и осребрят безценни и незаменими религиозни, културни и художествени ценности, блага и имоти, които са всенародно достояние и притежание независимо от актове за собственост, търговски регистри, нотариални надхитрявания. С обратна сила = състояли се сделки да се разследват и анулират. Нотариатът да отказва регистрирането на имотни сделки, в които “продавач” се явява Църквата или подставените й лица; това е престъпление и светотатство за Геената Огнена. Закупените (не без замисъл) звания “Архонт” са недействителни, те не са “БОГУ”угодни, а другиму. Църквата е народна, тя е различна от частните корпорации. Църковното от дедите ни е … взето назаем от внуците ни, то не е стока, то е светиня. Църковниците са допуснати вътре да си вадят препитанието в добросъвестно служение Богу и Народу, нищо повече. Като имат ключовете те са само СЪДЪРЖАТЕЛИ, а не “притежатели”. Вън всякоя скверня!

    СЪБОР – всенароден, църковен – следва да се насрочи и организира със същият този акт от Народното Събрание, като се пресекат всякакви попълзновения за оркестрирането на Събора от досегашните църковни властници, които ловко биха го опорочили. Българският народ отлично познава кои и какви са неговите истински, достойни селски свещеници и пастири и макар на по-скромно равнище -епископско засега, така както първоначално през турско, Екзархията, грешнаго Софрония, без Патрици – и ще ги последва през създадената от йерарсите криза на “тяхното” право(?криво?)славие че и нататък во веки веков.

    РАЗКОЛ няма как да стане, разкол става когато половината възстане против другата половина. Когато ВСИЧКИ без изключение бъдат отстранени разцепление няма, има оздравление. Като хирургическа операция за ампутиране на гангрена: без компромис. Сегашната “църква” агонизира в апория, яхната от недостойни бизнесмени. Българският народ има крепка душевност, а и остър поглед да прозре хитрувания, замазване, шикалкавене, подслаждане, продажност и порочност; съветски и ФАНАРиотски имперски козни. НАРОДЪТ знае пътя към молитвата и без фюрери, генералисимуси или хормонални дучета, наКИЧени като коледни елхи; във осквернени “църкви” обновЛени и просташки нагиздени като … фльорци. Благочестивото ПАСТВО в 21 век вече не е безсловесно стадо. А личната критика към този или онзи Йерарх не е нападка срещу Църквата (както ловко извърта Той в перихореза = “… дръжте крадеца!”), която Е БИЛА, Е и ЩЕ ПРЕБЪДЕ.

    С Богом на Негово попКръстюПодобие, со миром!

    Многая лета!

  4. Избор на патриарх?
    
    НЕ. Нямаме “ИЗБОР”. А избирателите като са нелегитимни -щом са противоканонично НАЗНАЧЕНИ от диктатурата на пролетариата на катедрите; подкрепени сега от техните платени “вцърковени“ угодници с членска значка под ревера- това означава че целият “избор” е невалиден за повечето съвестни българи. И без Патрика можахме да изкараме трийсетина години, случвало се е (след екзарх Йосиф до екзарх Стефан).

    Църквата Е БИЛА, Е И ЩЕ ПРЕБЪДЕ. Когато схванат „духовниците“ какво им е призванието, за какво съществува Църквата сред човечеството; че ПАСТВОТО не пасе трева; когато отминат към Историята и Линколнът, и Ролексът, чак тогава епископите и Народът ще се съберат и посочат достоен водач, а не ментета.
    Нали МУТРОполитите са уж монаси, “отшелници”, над суетни светски агитки, архонти и техните баронеси; над готвачки, масажистки, шофьорчета и биячета = нека да идат добросъвестно и доброволно в опустелите чалгасали манастири на размисъл, покаяние и нестяжание, докато се вразумят. Църквата не е място за бизнес менаджери и за търговийки, според Спасителя.