Начало Идеи Гледна точка Апорията на бъдещия ни патриаршески избор
Гледна точка

Апорията на бъдещия ни патриаршески избор

Калин Янакиев
12.11.2012
1881

kyanakiev

След кончината на патриарх Максим и след отстраняването на някои хипотези за неговия наследник, ситуацията пред бъдещия избор на предстоятел на БПЦ се очерта по-ясно. Твърдя, че тя е драматична.

Там е работата, че съществуват подозрения, че част от епархийските архиереи на Св. Синод, чиято принадлежност към агентурата на ДС бе обявена неотдавна, не просто са сътрудничили на тази тоталитарна служба, но точно защото от много рано са започнали да й сътрудничат, са и получили епископско ръкоположение с нейното пряко съдействие. Малцина си дават достатъчно ясна сметка, какъв тежък конфуз за каноничното достойнство на БПЦ би представлявало евентуалното потвърждаване на тези подозрения. Защото ако доносничеството (което би могло да е било вършено и под натиск) е безспорно морално укоримо деяние, нанасящо ущърб на авторитета на тези български архиереи, то подозираното получаване на самия им епископски сан със съдействието на същата тази ДС е вече нещо, което ни изправя пред страховит канонически проблем. Защото в свещения свод на църковните канони съществува известното на всеки църковно-грамотен човек 30-то апостолско правило, което гласи, че който получи епископски сан със съдействието на светските власти трябва (след надлежен църковен съд) да бъде низвергнат от този свой сан и (дори) отлъчен от Църквата Христова. Известно е също, че именно този (и предишният 29-ти) канон е единственият случай, при който на пръв поглед не действа общия църковен принцип, че за едно престъпление не бива да бъде налагано повече от едно наказание. Според тълкуванията на св. канони, при въпросното апостолско правило това изглежда така, тъй като в казуса, който се санкционира с него става дума за сдобиване с нещо църковно (епископския сан), което обаче, доколкото не е получено в действителност от Църквата, трябва да й се върне (чрез низвержението), а след това вече светотатецът да бъде и наказан – с отлъчване. И ето, повтарям, ние се намираме в ситуация, в която съществуват силни подозрения, че поне една част от сътрудничилите на ДС днешни митрополити на БПЦ, тъкмо доколкото са били вербувани далеч преди да бъдат ръкоположени за епископи (това се отнася поне за деветима то тях), тъкмо благодарение на тази си вербуваност в агентурата на ДС и с нейното съдействие са получили сана си. А това означава, че към този момент те (ако подозренията, след проверка, се потвърдят) подлежат на църковен съд, който по силата на 30-то апостолско правило, трябва да вземе решението (поне) да ги низвергне до чина на миряните. И сега следва най-каверзното: пак по силата на каноните църковен съд над обвиняван в (църковно) престъпление епископ, може да се извърши само от епископи – според устава на БПЦ от епархийските архиереи на Св. Синод. Повтарям: подозренията за получаване на епископски сан със съдействието на светската власт тежат над поне девет от епархийските ни архиереи. Църковният съд над тях обаче, който следва да ги потвърди или отхвърли, може да се извърши само от същите тези епархийски архиереи на БПЦ, които – след смъртта на патриарх Максим – са 14 и включват 9-имата, които евентуално трябва да бъдат съдени. Следователно ясно е, че мнозинство сред онези, които могат да съставят евентуалния църковен съд са самите подсъдими на него, както и че тъкмо подсъдимите са (могат да са) съдниците в това дело. При този порочен кръг става ясно защо до този момент никой официално не е повдигнал обвинение на тези, поне деветима български архиереи, но става ясно също и защо това никога въобще не би могло да се случи. Нима е мислимо бъдещите обвиняеми да бъдат обвинени от самите себе си? Нима е мислимо, дори и да бъдат обвинени, да бъдат осъдени – от самите себе? Нали е съвсем ясно, че в ситуацията, в която за подавляващото мнозинство от епархийските епископи от диоцеза съществуват основания те да бъдат осъдени за сдобиване с епископски сан със съдействието на светската власт, каноничното изискване те да бъдат съдени единствено от епископите на този същия диоцез не може да влезе в сила, защото съдиите тогава трябва да бъдат самите подсъдими, а подсъдимите – съдиите. Което е абсурдно, защото ако те с основание са подсъдими и дори осъдими, те не са и в статута на канонични епископи, които могат да съдят, ако пък са в този статут и могат да съдят, те няма основание да са подсъдими и осъдими. Напълно възможно е поради това – и дори е практически сигурно, че ако се разчита на буквата на правилата, епископи, за които би могло да се докаже, че към днешна дата са носещи този сан в нарушение на канона и като такива трябва да бъдат низвергнати, никога няма да получат онова, което заслужават и църквата ни ще продължи да бъде предстоятелствана от люде, които по разсъждението на нейната съвест, следва да бъдат отлъчени от нея.

Още по-лошото е, че кончината на патриарх Максим, същите тези архиереи, голямото мнозинство от които към днешна дата могат да бъдат обвинени и евентуално осъдени, но нито ще бъдат обвинени, нито (дори да заслужават) ще бъдат осъдени поради порочния кръг, който очертах, трябва да се съберат, за да изберат неговия приемник. И да го изберат пак измежду самите себе си. Защото същите девет, които са основателно заподозрени и значи следва да бъдат обвинени, но са и същите, които трябва да обвинят и осъдят, са – всичките – и онези измежду които може да се избере приемника на патриарх Максим.Напълно възможно е, следователно, именно епископ, който днес може да бъде обвинен в придобиването на сана си със съдействието на светската власт и въз основа на доказването на това обвинение осъден – да бъде вместо това избран за предстоятел на БПЦ. Това, казвам, е напълно възможно да се случи. Защото, повтарям, тези, които трябва да бъдат обвинени (и евентуално низвергнати), тези, които трябва да ги обвинят и евентуално осъдят, тези, които трябва да изберат новия патриарх и тези измежду които той трябва да бъде избран са, в голямото си мнозинство, едни и същи персони. Ние, следователно, сме изправени пред една съвършено извънредна ситуация. Има опасност да бъде застрашена и дори непоправимо корумпирана цялостната каноничност на БПЦ и то не въпреки, а поради традиционния каноничен ред. Защото тук самите канони правят невъзможно влизането в сила на каноните.

Като казвам това, аз не хвърлям съмнение в мъдростта на каноничните разпоредби, защото безспорно оправдано е, ако някой се сдобие с епископски сан със съдействието на светската власт да бъде низвергнат от него. Същевременно оправдано е и това, обвинение за подобно деяние на предстоятел на Църквата да може да бъде повдигнато (и потвърдено или отхвърлено) именно и само от предстоятели на Църквата (от епископи), защото чедата не могат да съдят баща си. Там е работата, обаче, че в историята не се е случвало толкова много епископи от един диоцез да бъдат основателно заподозрени във въпросното светотатство, тъй че практически да не остават такива – извън всяко подозрение в същото от този диоцез, които да биха могли да разсъдят по техния казус. Или и да се е случвало, то е било в периоди, в които вселенската Православна Църква не е била все още така рязко разделена на (по същество национални) автокефалии, което да препятства свикването на достатъчно количество епископи извън диоцеза за съд над обвиняваните. БПЦ (за добро или лошо) днес е автокефална и поради това именно и само съборът на епископите от нейния диоцез може да решава дела свързани с обвинения срещу епископи от нейния диоцез. И ето, съборът на нейните епископи днес е твърде малък, за да изключи от себе си такова голямо количество обвинявани епископи (докато потвърди или отрече обвиненията срещу тях). Така обаче евентуално провинилите се получават уникалния шанс да избегнат както обвинението, така и осъждането и да останат канонични епископи въпреки, че би следвало да не са такива. Нещо повече – както казах – те получават уникалния шанс, след смъртта на патриарх Максим не само да изберат неговия приемник, но да изберат за такъв негов приемник, някой от същите тези, които вероятно днес следва да бъдат низвергнати. Какво може да се направи в тази действително извънредна ситуация?

Да, наистина, никой от основателно заподозрените, че са получили сана си със съдействието на светската власт епископи в БПЦ не може да бъде обвинен (та да бъде разсъден) по подобно дело, ако това обвинение не дойде от епископския събор на БПЦ, което обаче не може да се случи, защото този епископски събор се състои в определящото си мнозинство точно от тези, които трябва да бъдат обвинени от него. Но макар да не можем да очакваме никой от заподозрените, че е получил сана си със съдействието на ДС да бъде обвинен по каноничния ред от съ-епископите си, все пак налице са – и то извън властта на онези, които могат (не могат) да обвинят – т. е. обективно – евентуалните основания такова обвинение да бъде повдигнато. Защото са налице агентурните досиета и наличните в тях (проверими) свидетелства, че съответният днешен епископ е станал такъв с помощта на офицерите от тайната политическа полиция. Тези досиета са налице и всеки човек и извън кръга на епископата, изследвайки ги би могъл да достигне до обосновано заключение по това, би ли следвало съответният епископ да бъде обвинен в придобиване на сана си със съдействието на светската власт, т. е. да бъде и санкциониран по 30-то апостолско правило. Ако това обаче бъде направено – а това, повтарям, може да бъде направено – защото материалите, от които може да бъде извлечено основанието са налице и са обективна даденост, то в такъв случай отказът на каноничния орган, който може да го повдигне ще се разкрие не като отсъствие на присъда, а като отказ такава да бъде произнесена – като отказ на каноничния орган от (църковно) правосъдие. Това от своя страна ще доведе обаче до силно затруднение на отказващите да повдигнат обвинението, за което съществува обективно основание – поне да изберат за предстоятел на БПЦ някой от онези, които не просто не са обвинили и осъдили, но направо са отказали да обвинят и осъдят. Защото няма да е ясно какво да се направи с обективно извлеченото от обективно наличната фактология основание, за това, въпросният епископ, вместо да бъде избран, да бъде обвинен и осъден. Ето защо е крайно необходимо бъдещият избор на нов предстоятел на БПЦ в никакъв случай да не се оставя пасивно в ръцете на каноничния орган – т. е. събора на българските епископи, който поради това, че в мнозинството си е под подозрението за канонично престъпление никога не би действал съобразно канона, а в противоречие именно с канона би съхранявал себе си като „каноничен орган”, макар в мнозинството си да не е такъв. Разбира се, най-доброто (и за това трябва да се настоява) би било епископите, за които е евентуално документално доказуемо, че са приели епископското си ръкоположение в нарушение на 30-то апостолско правило, сами и доброволно да се решат (поне) да не поставят своите кандидатури за патриаршеската длъжност. Така, евентуално избраният измежду тях ще избегне риска от бъдещи атаки срещу себе си и необходимостта от свикването на евентуален надюрисдикционен събор, т. е. събор от епископи извън диоцеза на БПЦ (напр. от Вселенската, Сръбската, Румънската и т. н. патриаршии), трудността за какъвто от чисто църковно-политическа гледна точка днес си даваме пълна сметка.

Калин Янакиев
12.11.2012

Свързани статии

Още от автора