8
1517

Свобода на автопилот

 TDimova

Животът е върховна ценност и оттам правото на живот е върховно право. Върховно означава, че животът и правото на живот стоят най-горе, на върха на скалата на човешките ценности. Означава също, че това се отнася до всеки човек и до всеки човешки живот. Заради върховенството на  този принцип в повечето развити страни на света смъртното наказание е отменено. Защото не съществува такова престъпление, което да оправдава отнемането на човешкия живот. Със сигурност можем да твърдим, че този принцип е върховно достижение на съвременната човешка цивилизация.

В същото време не можем да си представим съвременната цивилизация, основаваща се единствено на правото на живот и лишена от всички други човешки права. Животът губи смисъл, ако не са гарантирани справедливостта, вярата, достойнството. Животът се лишава от смисъл без свободата, равенството и братството. Всички тези и още много други  ценности са също неоценимо достижение на съвременната човешка цивилизация. Тези базисни ценности дават смисъл на човешкия живот. Защото човешкият живот далеч не е само биологическото съществуване.

Терористичните атаки във Франция отново поставиха насъщните проблеми за човешките ценности на преден план. Изписаха се хиляди страници на тази тема, изразиха се хиляди мнения. И това е оправдано. Свободата за изразяване на мнение, за отстояване на позиция също е върховна ценност в съвременния свят. Всичко това показва, че ценностите са свързани в единна система и когато бъде нарушена връзката и балансът между тях, цялата система боледува и се саморазрушава. Принципът, с който апостол Павел обяснява Църквата, се отнася и за цялото човешко общество, което се състои от отделни членове и всички те съставят едно тяло „и кога страда един член, страдат с него всички членове” (І Кор. 12:26).

Но в устрема си към защита на индивидуалните човешки права съвременното общество загърби и изгуби съзнанието си за общност. На практика това означава, че когато отнемаш или накърняваш правата на другите, това закономерно и неизбежно се отразява на всеки един член на обществото без изключение. Затова обществото трябва да бъде регулирана система. И системата е толкова по-добре регулирана, в колкото по-голяма степен всеки член на обществото регулира себе си. Принципът е толкова елементарен, че го знаят и децата – не постъпвай с другите така, както не би искал те да постъпват с теб. Оказа се, че едни хора, претендиращи да са интелектуален елит, не знаят този принцип. Или го знаят, но съзнателно го пренебрегват. В резултат на тяхното поведение сега всички ние, целият свят, сме техни заложници. Те вдигнаха колосално тиража на западащото си списание, но продължават да го използват като инструмент за провокация. Поставиха цялото човечество пред най-идиотската дилема – да се определяме дали сме за Шарли или сме за тероризма. Отнемат ни правото да бъдем против тероризма, но и против гаврата с човешките ценности. Папа Франциск каза: „Не можем да провокираме. Не можем да обиждаме вярата на другите. Не можем да се подиграваме на чуждата вяра“. Те от своя страна настояват камбаните на Нотр Дам да бъдат бити от момичетата от Фемен. Превърнали са подигравката, провокацията и гаврата в свое оръжие. Други, още по-безконтролни от тях, им отговориха с огнестрелно оръжие. Ескалацията продължава и не се знае дали нещо може да я спре оттук нататък.

Виждаме каква огромна вълна от протести се надига в ислямските страни. В Нигер опожариха няколко църкви, в целия мюсюлмански свят зрее неистова ненавист срещу християните. В невежеството си те не се интересуват, че християните в не по-малка степен са подложени на гавра от същото списание. В целия свят трябва да бъдат засилени мерките за сигурност, в резултат на което целият свят ще загуби свободата си, заради свободата на карикатуристите от новия световен официоз „Шарли Ебдо” да се гаврят с Мохамед, Иисус и Богородица. Свободата да обиждаш, да провокираш, да се гавриш, да унижаваш, свобода ли е всъщност? Сатира и гавра едно и също ли са? Уважението към другия и зачитането на неговото достойнство и неговата свобода цензура ли е? Свободата без чувство за мярка свобода ли е? Допускали ли сме че в 21 век ще се наложи да тълкуваме отново базисната ценност на съвременната цивилизация, на съвременното човечество – свободата?

Ние дълго живяхме в общество без свобода. Някои може да са преситени от свобода, но ние още не сме усетили вкуса й. За сметка на това още си спомняме вкуса на войнстващия комунистически атеизъм. Затова откриваме доста прилики между него и атеистичната троцкистко-левичарска идеология на „Шарли Ебдо”. В отвращението си от тероризма, в ненавистта си към умопомрачените злодеи, които окървавиха Париж, милиони се солидаризираха „Аз съм Шарли”. Но в тази масова истерия е скрита друга бомба със закъснител – щом си Шарли, значи си съавтор на всяка тяхна карикатура, значи заедно с тях прекрачваш границите на нормалната човечност и влизаш в светая светих на чуждата душа и се гавриш с нейните ценности, значи заедно с тях искаш камбаните на Нотр Дам да бъдат бити от Фемен… Аз не се солидаризирам с Шарли не само защото не приемам да съм съавтор на техните карикатури, но най-вече защото не приемам светотатството и гаврата да бъдат обявявани за човешки ценности.

Всъщност проблемите са два – качеството на карикатурите и прекрачването на границите. Тези два проблема са свързани – като не може да прави тираж с качество, „Шарли Ебдо” го прави с провокация. Елементарно. И трагично. Свободата на словото е огромно достижение на съвременното общество, но зачитането на човешкото достойнство е още по-голямо и по-важно достижение. Свободата в най-висша степен предполага и изисква отговорност. Толкова ли е трудно да бъде разбрано това? Liberté, Égalité, Fraternité – но не изгубват ли смисъла си свободата и равенството, когато е изгубено съзнанието за братство? Според философа Пол Тибо, „Докато свободата и равенството могат да се възприемат като основни права, братството е задължение към другия; призив за морал“.

Европа живее на автопилот. Да, тя живее според християнските ценности, но без Христос. И тези ценности се обезкървяват или се израждат в своята противоположност. Свободата на словото се преобръща в свободата да прегазваш достойнството на другия.  Ценностите стават кухи отвътре.

И понеже човек е създаден, за да бъде във връзка и в общение със своя Творец и когато тази връзка се прекъсне, се прекъсва и смисъла на човешкия живот, и изчезва духа на човешкия живот. И човекът започва да го замества с консумация на храна, вещи, пари, богатства, увеселения, забавления. И колкото по увеселен е човек, толкова по-умъчнен и оболен остава отвътре заради тази кънтяща празнота.

Заживяваме в нов вид военна обстановка – на напрежение, тревожност и несигурност. Единственото сигурно е, че ще последват нови атентати в отговор на новите карикатури на Мохамед във вече многомилионния тираж на списанието. Свободата на словото на тези войнстващи атеисти държи в залог всяка точка на Европа, всеки момент от настъпващите дни. Защото едва ли е по силите на силите за сигурност да възпрат хилядите потенциални терористи. Си Ен Ен не случайно отказаха да излъчат новите броеве на списанието, защото сигурността на техните журналисти е по-важна. Но всеки от нас вече е заложник на тези карикатуристи. Вече е заложник на тази изкривена ценност, която се обърна в своята противоположност.

Милион протестиращи в Париж заявиха, че не се страхуват от терористите. Аз заявявам, че се страхувам. Отхвърлям тероризма с възмущение и гняв, но отхвърлям и поругаването на човешките ценности. Искам светът да е свободен и от едното и от другото, да живее в свобода, равенство и братство.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияБалкански медиен барометър
Следваща статияПОРТАЛ „КУЛТУРА” ОБЯВЯВА КОНКУРС
ЗА ГОДИШНИ НАГРАДИ

8 КОМЕНТАРИ

  1. Писмо от Шарли,

    с цялото ми уважение и възхита от статиите Ви, не искам да споделя голяма част от написаното от Вас в тази статия. В предишни векове „богохулници“, атеисти и „левичари“ са спомогнали да се появи Магна Карта, Просвещението, ересите на протестантството, Инквизицията и други сходни явления в обществото. Без тези „детски болести“ не би се появила зрелостта на свободата, липсата на страх да се изразиш. В някои ваши думи усещам страх. Арабско-ислямското общество никога досега не е прживявало своите „детски болести“, част от които изброих. Страхът е много силен в ислямистките общества, нека техният страх не поражда уплах у нас да говорим свободно за всичко, дори да карикатурим всичко: как да протестираме дори срещу няколко гейски прояви на свещеници, срещу съмнителни банкови дейности на Ватикана, срещу просташкия изказ на Московския патриарх, освен с грозни карикатури. Карикатурата е грозна, но породилото я действие е още по-неприятно и грозно.
    Нека не даваме ход назад само заради това, че някой не разбира западноевропейската цивилизация и вероятно е с калашников зад гърба си.

  2. мда, тексът на Теодора Димова ми напомни за едни други подобни заявки и мащабни „добри намерения“ за възраждане на християнството в Европа. „Днес начело на тази държава стоят християни …
    Заклевам се, че никога няма да се съюзя с партии, които искат унищожаването на християнството…
    Искаме отново да изпълним културата ни с християнския дух …
    Искаме да изгорим из основи всички модерни неморални тенденции в литературата, театъра, пресата – накратко, искаме да унищожим неморалната отрова, която проникна в живота и в културата ни в резултат на либералните ексцесии от последните години.“
    (Речите на Адолф Хитлер, 1922-1933, Vol. 1, London, Oxford University Press, p. 871-872)

  3. Един нравствен повик… Тревожен.
    „…Аз не се солидаризирам с Шарли не само защото не приемам да съм съавтор на техните карикатури, но най-вече защото не приемам светотатството и гаврата да бъдат обявявани за човешки ценности…“
    – Именно ЧОВЕШКИ ценности. Без Христос ценностите (включително въпросната свобода на словото и изказа) се обездухотворяват – стават понятия без сила и практикуване, изисквания, но безответни. Основана на християнските ценности, в съвременния си контекст християнската цивилизация на практика се отказва от основните си характеристики и често с присмеха си сама ги обезценява и деформира в името на неуважението, безотговорността, бездуховността, прогласявайки последните за свобода под всякаква форма. Това е животът „според християнските ценности, но без Христос“.

    За да се схване споделената тревога и възмущението срещу наложеното мислене, вероятно трябват съответно изградени сетива.