0
198

Синдромът Рот

„Възмущение”, Филип Рот, изд. „Колибри”, 2013, превод Невена Дишлиева-Кръстева

Възмущение„Възмущение” е поредният роман на Филип Рот, с който българският читател се среща. Той е и 29-ти поред в доста впечатляващия списък от творби на един от най-влиятелните съвременни американски писатели. Нещо повече. Творбите на Рот са публикувани приживе в цялостно издание на „Американска библиотека”, което де факто означава, че творчеството му е мислено за класика. Неординерният, скандален понякога, ироничен, предизвикателен, критичен Филип Рот – класик.  Струва си да се помисли защо. Но сега – за „Възмущение”.

Както в повечето книги на писателя, така и тук, в този доста кратък роман, откриваме ключови за творчеството му теми и мотиви – смъртта, сексуалността, интелектуалните съпротиви, отношенията родители-деца. И, разбира се, всичко това в един определен социален контекст. В случая става дума за 50-те в Америка, времето на войната с Корея, на нарастващи „възмущения”, които ще станат видими, ще ескалират мощно чак през 60-те. Сюжетът не е сложен, повествованието е от първо лице. От името на един 19-годишен младеж, който всъщност си спомня в смъртта. Още тук се чудя дали в самото си разказване  Рот не „играе” на 19-годишен недотам опитен разказвач? Но за това по-нататък.

И тъй, Маркъс Меснър, син на кашерен месар от Нюарк, Ню Джърси, иска да направи повече от това да наследи професията на баща си. Не иска да прекара живота си сред карантии, меса, сатъри и кръв. Особено сред кръв. Тази от животни и особено собствената, чието изтичане би могъл да наблюдава, да усети. Ако отиде в Корея. „Страхът” на Меснър го отвежда далеч от родния Нюарк, в колежа „Уайнсбърг”, семпло и доста скучно, праволинейно място. Там го „запраща” обаче и почти внезапно избуялият бащин страх, че детето, което всъщност не е дете, а пълнолетен младеж, ще кривне от правия път. Че ще сбърка. И грешката ще бъде пагубна. А родителските страхове, както знаем, обикновено се материализират в ограничения и забрани. По-големи или по-малки. А ограниченията пораждат съпротива. В случая на Маркъс Меснър избор на колеж далеч от дома и приемане на определен интелектуален пример – Бертран Ръсел с неговия атеизъм.

frothВ колежа „Уайнбърг” праволинейният, подреден, целенасочен отличник открива и своята сексуалност. Влюбва се. Първото фелацио в живота му обаче, освен първи сексуален контакт и последвалите от това чувства, е и огромна изненада, своеобразна драма на „високата” му  нравственост, шок за неговата наивност. Той не е предизвикал нищо, дарили са му го. Последствията са необратими. За психиката, за мисленето на героя, за поведението му в колежа. За изборите му. Чувствата не са добър съветник. Майката на Маркъс му дава този съвет. Вярвайки, че животът е много по-високо от тях и именно той, животът, задължава. Майка – проявяваща се като Касандра.

Кое води до смъртта е важен въпрос за писателя, зададен чрез този роман. И какво е тя? Въпрос, който стои, да кажем, в „Американски пасторал” , а и в много други романи на Рот. Трагедията на живота е именно смъртта. Достигаме я в старостта, но можем да стигнем до нея и в младостта. Както е в случая. И тя не е освобождение от битието. Бягство от живот. Тя е съдба, тя може дори да е затвор….не в друго, а в паметта. Смъртта е и някаква кулминация на възмущението в романите на Филип Рот. Романи, в които животът се създава от историите, от гласовете, от притежанието на памет. Ако отнемеш паметта на човека, той все едно е създаден от нищо.

И тъй разказът на повествователя, „играещ” на 19 годишен… Ако се върнем към другите романи на Рот, особено тези от зрелия му период, ще видим колко е внимателен той в детайлите, колко прецизно и обработено, имам предвид литературно, разказва. Тук не е така и подозирам, че това също е част от „играта” му. Не само заради различните езици на героите във „Възмущение”, заради смяната на ритъма, заради множествеността на езиците на самия повествовател, а и най-вече заради тази натрапваща се уж неумелост, „младост” на разказа и разказването в романа.

Мисля си, че с тази книга почитателите на Филип Рот няма да намалеят. Може би няма да се увеличат кой знае колко, но със сигурност ще „чуят гласа” на своя писател в нея. На тези, които за първи път ще се срещнат с него, желая кураж, търпение и доверие. Каквото един читател би трябвало да има в литературата.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияЗа поколението, отложено във времето
Следваща статияБългария над нищо