2
1299

Трябва ли ни
нов обществен договор?

KYanakiev

Според протестиращите студенти в България е денонсиран общественият договор, който по същество лежи в основата на легитимността на държавата и без който държавата ни вече не може да се нарече държава на тази страна.

Издеватели -„мъдреци” ги питат какво по-точно ще рече това: какво значи, че е нарушен общественият договор и че той трябва да се сключи отново, защото в противен случай България по същество няма държава.

Случаят с разкритията за (и изчезването на) Христо Бисеров от последните дни дава брилянтен отговор на тези въпроси на издевателите. Защото тъкмо според „обществения договор” (чийто юридически израз е конституцията на страната) обществото ни на всеки четири години избира чрез своя вот депутати, които имат властта да създават закони и да излъчват осъществяващи ги (изпълнителни) органи, защото са упълномощени за това от онези, които представляват в Народното събрание. Тези упълномощени лица се предлагат на обществото от политическите партии, които пък търсят от него доверие за визиите си за общото му благо. Ако пълномощниците и формираните от тях органи оправдаят доверието за осъществяването на своята визия за общото благо, те биха могли да го получат отново, за да продължат да го осъществяват, ако не – трябва да се оттеглят. Това са азбучните истини.

Какво излезе наяве обаче от „скандала Бисеров”? Ако се окаже вярно (казвам го в условна форма само за да бъда перфектен от юридическа гледна точка), че този господин от години има тайни сметки в швейцарски банки, от които пак тайно извършва преводи на Сейшелските острови и тези операции – според подозираното – представляват „пране на пари” в крупен размер, то значи този човек е имал властта си през цялото време именно не от упълномощителя си според „обществения договор”, а от криминален източник. От този криминален източник той е имал, от години, силата да заема ключова позиция в една политическа партия (бе довчера неин заместник-председател) – и да бъде предлаган от нея за избор от обществото. Да бъде предлаган на обществото обаче благодарение на ресурс, за който последното не е било осведомено, който е оставал в тайна за него – с две думи, благодарение на криминалния му ресурс на международен перач. Това първо. Второ – доколкото съвсем никой не се съмнява, че с „праните пари” г-н Христо Бисеров не просто е осигурявал за себе си и за роднините си луксозен живот, а е „помпал” ресурс за своята политическа партия, ясно е че и политическата му партия (ДПС) е имала властта, влиянието си, мощта си на обществената сцена на страната, не благодарение на общественото доверие за политическите си визии, а благодарение на тайните пари, с които е захранвал тази мощ г-н Бисеров. Казано накратко и – на трето място – ако се оправдаят сигналите, че Бисеров е (всъщност) международен перач на пари в полза на партията, в която довчера заемаше ключова позиция, то ще бъде доказано накрай, че Движението за права и свободи е също криминална структура, с криминален по произхода си ресурс на влияние, с който се представя за „политическа партия”, но която вместо да печели „народното доверие”, си го е купувала чрез проникване във фирми, банки, предприятия позиции във властта.

Но че това е тъкмо така и сега е достатъчно ясно, ако разгледаме от близо събитията около избухналия скандал. Защото изглежда е вече неотрицаемо, че задкулисната дейност на този господин не от вчера е била известна на българските институции, натоварени (според обществения договор) да следят за спазването на законите и за санкционирането на нарушителите им. И въпреки това – в пряко нарушение на обществения договор – изглежда ДАНС е прикривала тази дейност и е разбрала, че повече не може да я прикрива едва когато тези дни е получила сигнали от разузнавания на други държави. Станало е ясно, че за тайните сметки на заместник-председателя на ДПС и на Народното събрание в Швейцария и за преводите от тях се знае в чужбина и прикриването на този господин вече не може да продължи. И ето – според редица източници – завърналият се от САЩ наш вътрешен министър Цветлин Йовчев заедно с председателя на ДАНС г-н Писанчев – изтичват при „почетния председател” на ДПС Ахмед Доган, за да го предупредят за разкритата далавера на неговия довереник. Забележете, вместо да изпълнят задължението си според „обществения договор” да приложат закона по отношение на Христо Бисеров, министърът и шефът, натоварени да прилагат закона, се погрижват за това да осигурят на ДПС и Бисеров заобикалянето на закона. Дават възможност на ръководството на ДПС навреме да освободи от всичките му политически постове онзи, който ще трябва (по неизбежност) да бъде разследван за пране на пари. А с това впрочем и да инструктира „човека си” да изчезне, да млъкне, да се изпари. Какво означава това? Че органът, който според „обществения договор” е длъжен да приложи, да осъществи закона спрямо уличения, помага на уличения да заобиколи закона. Органите – МВР, ДАНС – които според договора си с обществото трябва да запазят в тайна от ДПС криминалните разкрития за нейния заместник-председател (защото те, най-вероятно, не са без връзка с ДПС), предупреждават ДПС за тях, с което спомагат Бисеров да избяга от разследването и от разкриването на истината за отношенията му със закона. А като нарушават договореността си с обществото да бъдат орган, прилагащ закона към всеки без разлика, МВР и ДАНС, показват на същото това общество, че вместо с него, са в „договор” всъщност с ДПС, с г-н Ахмед Доган, с г-н Лютви Местан, с г-н Христо Бисеров… Защо? В най-последна сметка, защото са излъчени като такива органи не от едно истинско политическо мнозинство, а от олигархични кръгове, представящи се за политическо мнозинство и естествено, обслужващи тези олигархични кръгове.

Обществото, повтарям, е сключило „договор” (юридически закрепен в конституцията), според който да бъде управлявано от хора, чиято власт идва от него, от обществото и се осъществява за него, за обществото. Случаят с Христо Бисеров показва, че de facto то се управлява от хора, чиято власт идва от тайни швейцарски сметки и се осъществява за определени шайки, опериращи с тези тайни швейцарски сметки. В противоречие с „обществения договор”, следователно, мястото на упълномощените от народа се заема от упълномощените от определен олигархичен кръг, наричащ себе си „политическа партия” и подменящи законодателното му тяло. В противоречие с „обществения договор” тези подменили законодателното тяло олигархии работят не за общото благо, а за благото на своите членове, създавайки органи за изпълнение на тази своя задача (с които пък подменят изпълнителните органи на законодателното тяло). В противоречие с „обществения договор” тези изпълнителни органи спазват договорите си с излъчилата ги олигархия. Вместо да поискат имунитета на заподозрения в международен аферизъм депутат, те предупреждават групата му да го оттегли от политическата му позиция. Вместо да осигурят задържането му в страната (за да се разплетат аферите му) те му осигуряват „изчезването”.

Е, питам, случаят с Христо Бисеров свидетелство ли е, доказателство ли е за нарушеност на „обществения договор”? Безспорно. Случаят с Бисеров свидетелство ли е за кризисна необходимост от повторно негово сключване, защото към настоящия момент е опразнен? Безспорно, освен ако в ДПС и в БСП, и в „Атака” (и в ГЕРБ за пълнота) има по един „Бисеров”. А това за всички разумни хора в България е вън от всяко съмнение. Знаят се дори имената на „Бисеровците” там (не ни ли ги съобщи наскоро и класацията на сп. „Форбс” за България) и отсъства единствено „верификацията” им от разузнавателните служби на Европа и САЩ.

Накрая, само още нещо. Ако е вярно, че заместник-председателят на ключова партия от управляващата България коалиция, че заместник-председателят на българския парламент, е международен перач на пари; ако се окаже вярно, че правоохранителните органи на държавата са престанали да го крият едва след като е станало ясно, че то е известно навън и повече не може да се крие; ако се окаже вярно, че министърът, натоварен със задължението да приложи закона спрямо този международен перач на пари, е съдействал на съпартийците му да го отърват от закона, нима би могло да има вече по-голямо доказателство за това, че мафията управлява страната? И нима би могло това положение да остане да се търпи дори само ден след това?

Повтарям за сетен път, че използвам условния израз „ако се окаже” само за да бъда юридически изряден. Инак съм твърдо убеден, че е точно така, както всички мислим. И че значи никак не е „младежка наивност” формулираното от протестиращите студенти искане за „сключване на нов обществен договор”. Този – показаха го събитията около скандала с Бисеров – съвсем очевидно е денонсиран.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа–Паметта– Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Предишна статияНобелова награда за Алис Мънро
Следваща статияДовиждане там горе

2 КОМЕНТАРИ

  1. Нека припомним тези цитати от Морис Дрюон:
    „Великите хора се проявяват в трагичните моменти от историята, но причинителите на тези трагедии са посредствените личности.“,
    „Посредствеността. Посредствеността на няколко крале, тяхната суетна самонадеяност и лекомислено отношение към държавните дела, негодността им да си подбират обкръжение, безгрижието, самодоволството, неспособността им да замислят велики дела или поне да довеждат докрай започнатите преди тях.“,
    „Когато начело на държавата се изреждат некадърници, всичко пропада. Когато величието рухне, единството се разпада.“
    Колко актуално и на място звучи цитираното днес, съпоставено с политическата реалност в нашата страна. Тук дори не се питаме коя служба хвърли Бисеров на свинете, тук става дума за зам.лидер на парламентарна група, участваща във властта, за зам.председател на законодателния орган. Позор!
    Кошмарните поредици с тежки съмнения за наличие на огромна масовка от криминални типове в Парламента и едва ли не нужда от всеобща подсъдимост под строй( припомняйки си почти ежедневните известия за поредно отправяне към прокуратурата на някой от лидерите на поредна парламентарна група и негови съратници) предизвикват освен отвращение и естествено желание този опозорен политически състав да се смени, да се приключи с тази свинщина. Нима депутатските ресторантьорски бабаитлъци от Сидеров и сие в Брюксел са по-малка причина за разпускане на Народното събрание поради опозореност на български депутати пред света? Нима ще е търпим и за в бъдеще обществен договор, легитимиран от шайка подсъдими типове, обединени от тарторския златен пръст на полулуд фюрер? Нима убийствата на граждани по улицата, извършени от насъскани шпиц команди, не са следствие от безумието в речите на налудничавия наш дребен последовател на Адолф? И що за орел, рак и щука( да си припомним баснята на Крилов) тегли политическата каруца в България? Но на върха на пирамидата дори не стои казусът с видосмесения Пеевски, нито съмнителния априори безфизиономен ренегат Бисеров, не стои следствието за използването на авиоотряда бясно като на пожар или оруелското милиционерско масово подслушване, не стои дори башибозушката наглост на турското мазнодумно дс-ченге, неприкрито радващо се с детска кръвожадност пред камерите при вида пребитите до кръв протестиращи, не стои дори и изнасянето на секретни данни от екс-министър-председателя със съветско гражданство, наобикалящ за всеки случай и в момента покрай руското си посолство. Не, тук стои една зловеща упоритост на възможно най-дървената безогледност и бездушие от страна на премиера, отказващ да прогледне към протестите на народа, който го е отгледал от черупка орех и днес му плаща заплатата за некадърното управство. Дали сребърниците от Швейцария не са за заплащане на тези широко затворени очи? Кой нормален човек ще седи с освиркано чело пет месеца? Кой баща ще заплюе студентите, които утре ще го хранят с труда си? Кой държавник ще насърчи нова вълна от младежка емиграция пред очевадната масова вчерашна студентска протестна изява? Нашият министър председател предпочита легитимност, осигурена откордони милиционери и жандармеристи с бронежилетки и каски. Нашият министър председател предпочита лукса на кабинета си, посигурен с поклон към Капото ди тути капи и фесове. А всъщност, сегашният парламент е уредена голяма пица между съиграчи – та нали все същите червеноугодни полицаи се въртят около парламента в пазителска ръченица при всяка поредна смяна на дс-правителствата.
    При това тежко наличие на перманентен позор в позорището, наречено Народно събрание, представлението просто трябва да приключи. Студентите отправят апел към съвестите на цялото гражданство. Но рудиментарната комунистическа популация въвежда време разделно, бясно натяквайки претенциите си за вечно владеене и господство с лицемерни крясъци „омраза“. Плащачите на погубените съвести щедро награждават журналистите, готови да изхрупат публично душите си срещу шепа сребро.
    Както би рекъл Гьоте, авторът на „Фауст“: „Очевидците са песимисти“.

  2. Чудесно! Хайде сега да си припомним, че съпругата на нашия бивш премиер Иван Костов беше съдружник във фирма, изобличена в контрабанда на горива (заедно с един мътен сръбски субект на име Ристич) и да повторим същото разсъждение по повод на ДСБ. Какво следва от това по повод на самия професор Янакиев? Не е ли и той (съ)участник на една престъпна организация? Имаме мафия, която ни управлява в момента, а също и друга мафия,която ни управлява съвсем доскоро и иска пак да се пробва. В името на този светъл идеал едни нещастни хора ги бият по площадите … А професор Янакиев дращи в Култура за Толкин и орките. Щото още има идиоти дето му се връзват на глупостите …