Култура / Катя Атанасова

Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
70 публикации

Благовест Златанов за „Хайката…“ на Ивайло Петров

Благовест Златанов за „Хайката…“ на Ивайло Петров
24.01
2023

Съществува тезата, че през 80-те с „Хайка за вълци“ системата на строг идеологически надзор над литературата бива „пробита“, проваля се с допускането на този роман до печат. Имам две несъгласия с тази теза – едно принципно и едно, свързано с конкретния случай. Системата на надзор по принцип не може да бъде „пробита“. Дори ако някое произведение в първия момент ѝ се изплъзне и бъде публикувано, след това тя умело го използва за атаки срещу автора. Има случаи, когато произведения нарочно са били „пускани“ тъкмо с тази цел. В случая с „Хайка за вълци“ цялата суматоха около надвисналото, но така и неслучило се спиране на романа е от взаимна полза и за системата, и за автора. Развитията показват, че суматохата всъщност носи чудесна реклама за романа, от която печелят и двете страни. След 1989 г. Ивайло Петров споделя, че е бил готов с първата версия на текста значително по-рано, но е изчакал политически подходящия момент за публикацията. Вече веднъж сполучливо е приложил подобно изчакване с „Мъртво вълнение“. Освен това Ивайло Петров има детайлни наблюдения върху процесите на допускане на литературни текстове до печат. „Системата“ от своя страна също има полза от допускането конкретно на този роман. „Надзорниците“ веднага са можели да установят, че романът би послужил за поредното „отпушване“ на идеологическия фронт. [...]

Прочети повече...

Да разкажеш своето

23.01
2023

Анна Кове е албанска писателка и преводачка, книгата ѝ „Неделни камбани“ е първата ѝ среща с българските читатели. Среща, която, струва ми се, няма да е между съвсем непознати. Защото някои от темите в книгата, времето, което чрез разказването писателката преживява отново и чиито травми преодолява, са познати и на нас, ние също сме живели в това време и можем да разпознаем и съпреживеем съдбата на героинята ѝ. Анна Кове е родена през 1968 г., завършва литература в Тирана, след което учи в Германия. [...]

Прочети повече...

„Най-важните неща“

22.12
2022

Заглавието на новата книга на Владимир Левчев – „Смъртта и Бог. Откровения“ – не изненадва. И както обикновено, е много добре намерено. То синтезира важните, екзистенциално важните за поета теми, същини, бих казала, над които той размисля и на които дава поетически израз в не една от своите творби, в не една и от предишните си книги. Има нещо много важно за него, недаващо му покой, ненапускащо никога мисълта му – какво е вярата, как според нея на човека се явява Бог, кои са опорите ни в този свят, свят, какъвто е. [...]

Прочети повече...

„Най-истинско е черното“

22.11
2022

Много музика има в тези стихове, но не като ритъм, а като импровизация, като рязко преминаване от един мелодичен регистър в друг, но и като цялостно звучене на стиховете – те все остават в баладичното, сякаш немската лирическа песен е озвучавала дните, в които поетът е писал. Зная, че не казвам нищо ново на читателите. Виктор Пасков е музикант по образование. Музиката е основен елемент и в някои от прозаическите му творби. Но тук, в стиховете му, тази музикалност е особено осезаема и толкова органична… [...]

Прочети повече...