Култура / Катя Атанасова
Между световете
„Вулкан“ е сложен, направо развихрен роман. Когато го четях, имах чувството, че всички вулкани са активни, че нищо не е или по-скоро не може да остане такова, каквото е. От друга страна, в него има много детайлни, разпознаваеми в днешния ни ден неща. Героите – толкова много и различни, също могат да ни се сторят абсолютно познати, срещани във всекидневието. Но не очаквайте да има „главни“ и „второстепенни“ герои в този роман. Напротив, всички те са със своето си място, със своята си значимост за целостта на разказваното. [...]
Да не заменяме комунистическата надменност с либерална. Разговор с Бойко Пенчев
Оценностяването на „родното“ и „родовото“ не бива да бъде подминавано с лековата насмешка. „Консервативната революция на 60-те“ е сложен феномен, който е специфичен отговор на проблеми, генерирани в социалистическата култура, но той има и по-дълбоки, универсални корени. Една от най-отблъскващите черти на комунистическото мислене е интелектуалната надменност, непоколебимата увереност, че знаеш правилните отговори, а всички останали са клетници, неспособни да прозрат механизмите на историята. [...]
От светлата страна на живота
Светла книга въпреки някои тъмни времена, през които спомените преминават. Книга, в която срещата с Иван Теофилов е допускане в пространството на съкровени спомени, в творческата „лаборатория“ на поета, драматурга, преводача… В пространството на намерено спокойствие и тишина след бурите, премеждията, злочестините, а и след „големите“ надежди, възторзи, победи. Затова „За радостта и езика“ е мъдра книга. Книга на опита, на честността и почтеността, на малките или по-големи откривателства по пътя на живота... [...]
Памет в разпад
„Световъртеж. Чувства.“ е най-ранният роман на Зебалд, след него следват „Емигрантите“, „Пръстените на Сатурн“ и „Аустерлиц“. Често критиката разглежда първите три като своеобразна трилогия. Но ви уверявам, че откъдето и да започнете с В. Г. Зебалд, все ще стигнете до онова състояние на прекрасна обърканост, завладяващо привличане в лабиринтите на повествование, което със своята неопределеност, „замаяност“, тревожност, но и с една почти абсолютна неопровержимост на историите ще ви очарова и хипнотизира. [...]