Култура / Катя Атанасова
Пространствата на паметта
Ето че след сериозната „връзка“ с Пол Остър и неговите романи, изградена от Иглика Василева и издателство „Колибри“, българските читатели ще могат да прочетат първата му публикувана прозаична творба – „Изобретяване на самотата“, 1982 г. Книгата се състои от две обособени части – „Портрет на един невидим човек“ и „Книга на паметта“. Тази обособеност обаче не може да ги разграничи, в тях читателят открива множество връзки и това, след като вече сме чели поне някои от романите му, никак не учудва. [...]
Величието на живота
Мисля, че тази среща на българските читатели с творчеството на американския поет ще е важна. Тя няма да ги остави безразлични, ще им даде поводи да размислят за преходността на нещата, за важността на простотата. Джак Гилбърт, роден в Питсбърг, в работническо семейство, автор на пет стихосбирки, превърнал се в литературна знаменитост още с първата, избрал да изчезне от вниманието на публиката, обичал, живял на много места, номиниран за награди, получил награди, умира на 87 години от алцхаймер през 2012 г. [...]
Панорама на руското общество
Името на Людмила Петрушевска е познато на българските читатели, на любителите на театъра, на изследователите на руската литература от края на ХХ и началото на ХХI век. Първият ѝ разказ е отпечатан през 1972 г., а първата ѝ пиеса е поставена през 1973 г. Творческата биография на Петрушевска включва стихове, разкази и повести, пиеси, приказки за деца и възрастни, романи, както и преводи от полски. Дълги години творчеството ѝ е забранено. Едва в началото на 90-те години произведенията ѝ отново се публикуват. [...]
Религията на Балканите. Разговор с Красимира Мутафова
Липсва единство дори в употребата на названията Балкани, Балкански полуостров, Югоизточна Европа, а след поредицата от конфликти на територията на бивша Югославия терминът балканизация за пореден път се превърна в синоним на сепаратизация и фрагментарност, на неоправдано държавно разпадане, на „разбиване на етнокултурен модел“ и пр. Част от причините за тази драматична ситуация са заложени в периода на Средновековието, както и в нарушената „мярка“ за идентитет в хода на османското завоевание и господство. [...]