Хабермас: философия и религия

Науката с невиждано ускорение увеличава нашето знание за света. През краткия отрязък на ХХ в. станахме свидетели на пробивите в микрофизиката, биогенетиката и невронауките – и на почти толкова бързите и радикални технологически последици от това познание. Научаваме все повече не само за заобикалящата ни природа, но и за природата, която сме самите ние. Междувременно биотехнологията вече е в състояние да процедира с градивните елементи на живота произволно, не само с терапевтични цели. [...]

Антиутопия и налудност. Разговор с Елена Алексиева

Има неща, които мога да правя добре в писането си, и такива, които не мога. Последните са ми далеч по-интересни. За да ги постигна, ми е необходима незрялост, лекота и несериозност, другото не ми върши работа. Стигнах до момента в живота си – литературен и всякакъв – в който имам нужда да започна да раз-учавам. Не защото съм научила чак толкова много, не съм. Просто вече нямам достатъчно време да трупам, да научавам чрез трупане. В България живеем в царството на слепите, където и едноокият е цар. [...]

Усещане за времето. Разговор с Иглена Русева

Задължително е да имаш отворени сетива, защото и най-нефотогеничната на пръв поглед гледка може да се превърне в магия. За нашата работа, разбира се, изключително важна е и светлината. А иначе фотографията е щедра откъм изразни средства и възможности, стига човек да не се плъзне по клишето, да има куража да експериментира. Същевременно фотографията си е работа за перфекционисти. И най-прекрасната идея или поглед, ако са мърляво фотографирани, зрителят не ги регистрира. [...]

Модерност и реакция

Говоренето за „корените“ насажда пасивна нагласа към културните референции, все едно че сокът сам стига до клоните. Докато образът за „източниците“ подсказва, че е необходимо да черпим от тях, да се положат усилия, за да придобием културни блага. По повод на европейската идентичност аз оставам на тезата, заявена от мен преди четвърт век: тази идентичност е екс-центрична. Европа има своите културни референции извън самата себе си: в профанната култура всичко идва от Гърция, в религията пък всичко идва от Близкия изток. [...]

Визионерите и бъдещето

Дълго време живяхме в еуфория, вярвайки, че можем да опишем живота на даден човек, че знаем какъв е бил този живот. След психоанализата и появата на безсъзнателното се постави под въпрос тази възможност да проникнем в нечий живот. Дори в собствения ни живот. Какво остава от един живот? Няколко мига, някои жестове и решения или написаното – за онези, имащи достъп до него. В случая правя възхвала на литературата. Защото едно от нещата, оставащи от един човек, със сигурност е написаното от него. [...]

Кипеж в театъра. Разговор с Дмитрий Данилов

Когато започвам една пиеса, първият импулс винаги е някакъв реален случай. Например „Серьожа е много тъп“ се появи по следния начин – позвъни ми куриер, който каза, че има някаква пратка за мен. Попита ме: „Вие вкъщи ли сте?“. Казах му: „Да, вкъщи съм“. И той отговори, че ще бъде при мен в рамките на един час. И край. А аз останах да си мисля колко интересна е тази фраза – „Ще бъда при вас в рамките на един час“. Тя може да бъде разбрана по различен начин. [...]