Борис Арнаудов: Моят живот – това е радиото

Въобще животът през погледа на „Хумор и сатира“ изглежда малко по-различен. Много се пазех да не се увлека по евтиния хумор, защото това е много пакостно за хората, които обичат да пишат неща, на които непрекъснато да се смеят. Няма такова нещо, което да е само смешно. Смешното трябва да бъде и тъжно. Смешните неща трябва да събуждат мислите, а не да са на повърхността и да предизвикат някакъв евтин смях. Истинската сатира е начин да променяш това, което е около тебе, към по-добро. [...]

По мостовете на литературата и времето. Разговор с Хюсеин Мевсим (II)

Колкото и да са различни, мостът и бреговете зациклят и закръглят едно цяло; бреговете предполагат моста като свързващо звено. Аз съм по-скоро за Иво-Андричевото разбиране и трактовка на моста, нека да си спомним прекрасното му едноименно есе. Различните тълкувания показват многообемността и разнослоеността на моста, който за мен, както и крайпътната чешма, е функция на чистия, безкористния човешки порив да изгладиш недостатъците на този свят, да го направиш по-съвършен. [...]

Раните, които не зарастват. Разговор с Костадин Бонев

Най-силно ми е повлияло киното на Антониони и ми се иска неговата философия да се просмуква по някакъв начин в игралните филми, които аз правя. Никога не ми е скучно да гледам филм на Фелини или Куросава, но към настоящия момент смятам, че има няколко режисьори, които в момента променят филмовия език. Това, което правят Ларс фон Триер или Александър Сокуров и цялата мексиканска четворка, както аз ги наричам, Иняриту и сега Карлос Рейгадас, са нови неща, главно в областта на филмовата композиция. [...]

Визуалното изкуство като партитура. Разговор с Биляна Вучкова

През последните години изпитвам силен интерес към визуалните изкуства. Като погледна миналото си, моят път като артист премина първо през една вълна от интерес към физическото като част от това, което правя – танц, хореография, пърформанс... За около десет години в Берлин бях въвлечена много интензивно в този вид работа и ми беше изключително интересно да работя с колеги от тези области, пък и самата аз да се изявявам в областта на пърформанса. А този интерес като че ли се трансформира и насочи към визуалното изкуство. [...]

Художник на живота. Разговор със Станислава Николова

Пенчо Георгиев е сред знаковите имена в българското изкуство от периода на 20-те и 30-те години на ХХ в. Сред по-младото поколение, а и не само, той се оказва неизвестен. Свързват го предимно с илюстрацията и евентуално със сценографията. Може би защото преди време СБХ е присъждал награда за сценография, учредена на негово име. Интересът ми към творчеството на Пенчо Георгиев се породи още преди две години, когато с колегата Любен Домозетски подготвяхме изложбата „Между традицията и модернизма. [...]

Лица и памет. Разговор с Фелия Барух

Обикновено снимам хора. Не ме влекат местата и е много странно, че това място ме привлече да го снимам. Има много интересна енергия в „Аушвиц“, наистина силна енергия, която не знам дали съм успяла да пресъздам във фотографиите. От една страна, това е машина – музей, от друга страна – трябва да го има това място, то трябва да бъде посещавано, защото не бива да забравяме какво се е случило. Още повече че има и хора, които отричат Холокоста. Но когато отидеш на това място, то те удря брутално. [...]