Култура / Брой 5 (2988), Май 2022 / Интервю

Потенциалът на независимата сцена. Разговор с Гергана Димитрова

Когато създаваш театър, на който си съавтор от началото до края, това те свързва по друг начин със зрителите впоследствие. В България все още липсват условия, в които драматурзите да могат да работят, да дискутират, да изпробват текстовете си на сцената. В момента те са някак отделени от театъра, пишат си вкъщи и от тях се очаква сами да стигнат до идеалната пиеса. И често след втория необясним за тях неуспех се отказват. А може би имат голям талант, който е трябвало да бъде насърчен и насочен. [...]

Къщата на вдъхновението. Разговор с Росен Захариев-Роко и Велика Прахова

Откакто настъпиха пандемичните времена, на нас, артистите, художниците и музикантите, ни се наложи да се приспособим в новата ситуация. Така стигнах до проектите, научих се как се кандидатства, защото до този момент бяхме абсолютно изолирани от такъв процес – някой да ни спонсорира да правим нещо. Адаптирахме се и вече имаме реализиран общ проект в Ихтиман, който осъществихме с първото ни кандидатстване пред Националния фонд „Култура“. Бяхме много щастливи, имахме шанса двамата заедно да творим обезпечено. [...]

Най-кървавата пиеса

Тази война, която нито аз, нито моите приятели вярвахме, че е възможна, ще донесе разруха за всички нас. Тя разрушава съдбите ни, нашия живот – макар да е несравнимо с това, което се случва на украинците, където се разрушават градове и се убиват хора. Украинците ще възстановят своята страна, те ще са единни като нация. И целият свят им помага. А руснаците ги очаква ужас и болка, когато осъзнаят измеренията на случилото се. Аз съм роден по времето на Съветския съюз и съм израснал с лозунга за мирен свят. С „никога повече“… [...]