Историята на Йосиф е описана в десетина страници на книга Битие в Библията, а Томас Ман е разгърнал нейния драматичен сюжет в три тома (над 1800 страници). Впоследствие сигурно е написана още толкова литературна критика върху романа на немския класик. Историята на Йосиф няма край. Нещо подобно е и евангелската Притча за Блудния син. Св. евангелист Лука е изложил притчата, разказана от Иисус, в половината 15-а глава от своето Благовестие. Но впоследствие тя е наречена Евангелие в Евангелието. Сюжетът ѝ предлага безкрайни размисли, може да бъде погледната от различни аспекти. Като че ли колкото повече се вглеждаш в нея, толкова по-бездънно ти се струва значението ѝ. Текстът ми миналата седмица беше провокиран от нея, а сега предлагам съвсем различна гледна точка.
Тя се появи в мен като въпрос: след като царството Божие е крайното и върховно добро, защо и двамата сина са недоволни от своя баща?
Единият иска своя дял от наследството и напуска дома си. Другият отказва да седне на трапезата, приготвена от баща му, която също е образ на царството Божие.
Поговорката гласи, че пчела от мед не бяга, а ето, в Евангелието виждаме, че и двамата сина – по различно време и с различни мотиви – се отказват от върховното благо. И при двамата причините са различни, но те все пак имат и нещо общо.
Малкият син е директен, дори безцеремонен: „Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота“. Това е не само користно, то е и цинично. Наследството се разпределя след смъртта на родителя, а неговият баща е жив и здрав. Въпреки това той не само не му се разсърдва, но и му дава „неговия дял“. Не се опитва да го разубеди, да му наложи своята воля, оставя го да прави онова, което си е наумил. А малкият син няма конкретни планове. Заминава надалеч, започва да харчи, докато прахосва всичко. Един типичен егоист, алчен, груб, безпардонен, освен това мързелив, лекомислен, недалновиден. Или просто авантюрист.
Но у него се е запазило и нещо много ценно. То е зрънце, но се оказва животоспасяващо. Като малкото квас, който захранва цялото тесто. Като надуваемата жилетка в самолета. Той е запазил способността да се вгледа критично в себе си, да осъзнае грешките, да ги признае пред себе си и да вземе решение да ги поправи. До този момент не се е укорявал за нищо, но изпаднал в критичната ситуация на наемника, рожковите и свините, успява да обърне погледа си навътре и да вземе спасителното решение.
Големият син сякаш е антипод на брат си – послушен, покорен, работи от сутрин до вечер. Впоследствие се оказва, че не е правил това от трудолюбие или от любов към баща си, а от корист – за да му угоди и да спечели благоволението му. Той също има планове, но ги крои наум, за да не подразни баща си. Няма решителността на брат си, не е авантюрист като него, прави си добре сметката. С искането на своя дял малкият син погребва баща си, но големият също чака смъртта му, за да наследи имота. Разликата между двамата е само в пресметливостта.
Когато Блудният син се завръща, големият му брат постъпва не по-малко цинично към баща си. В мига на най-голямата му радост, че малкият му син „мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери“, той забива нож в сърцето му, като отказва да влезе и да седне на трапезата.
Единият син постъпва лошо, но после поправя грешката си. Другият цял живот е бил послушен, но в последния момент завистта му се превръща в омраза, която той не може да превъзмогне.
Но ние се питаме защо, след като в бащиния дом е толкова хубаво, защо двамата сина го напускат – единият в началото, а другият в края?
Да не би причината да е у бащата? Да не би той да е авторитарен, или несправедлив, или груб? Да не би да се отнася към синовете си прекалено строго? Да не би да не зачита тяхната свобода и свободната им воля? Няма основание да мислим така. Когато малкият син иска своя дял, баща му даже не го пита защо така е решил, без никакви уговорки му го дава, не прави и опит да го спре. Със същата любов е изпълнено сърцето му и към големия син, на когото казва „всичко мое е твое“.
Проблемът е в разбирането на свободата. В бащиния дом синовете имат свобода наравно с баща си. Но след като малкият син напуска дома, в „далечната страна“ намира друг вид свобода, която отначало го привлича повече. Тя е по-примамлива с това, че не е съпроводена с отговорност. Ала такава измамна свобода е възможна само докато той прахоса парите от наследството. Свободата е заменена с безотговорно своеволие.
Големият син, останал в дома, също се чувства несвободен. Той пък сам е заменил свободата с послушание, като си е въобразявал, че ще спечели по-голямо благоволение от непослушния си брат. Нито непослушанието на единия, нито послушанието на другия са вярното решение. Малкият син е нещастен, защото напуска, големият е нещастен, защото остава.
Малкият син се връща при баща си след претърпените премеждия – свободата при бащата е съчетана с любов и отговорност. Осъзнава, че няма свобода без отговорност, когато изпада в безизходица и „идва в себе си“, когато обстоятелствата го принуждават да прецени какво е спечелил и какво е загубил. По време на своето скитане той стига до идеята на Хегел, че „свободата е осъзната необходимост“.
А ние стигаме до простичкия извод, който всички знаем – щастието трябва да се изстрада. Няма щастие наготово.
В християнското аскетическо наследство е вкоренена идеята, че духовният живот не трябва да е бреме от външно наложени правила и задължения, а плод на вътрешно желание и любов към Бога. Послушанието към Божиите заповеди трябва да бъде свободен избор. Когато задължението се превърне в желание, то носи радост. Такава промяна на вътрешната нагласа се случила с Блудния син. В далечната страна той се почувствал напълно изгубен и това отворило очите му. Това състояние също ни е добре познато – ние истински оценяваме здравето, когато се разболеем. Както и много други неща оценяваме, когато ги изгубим. Когато тази промяна се случи, ние придобиваме нови очи и ново сърце.
Бащиният дом е същият, но с новите очи Блудният син го вижда по друг начин. Ако баща му го беше задържал насила, той щеше да се превърне за него в затвор. Затова той му дава свободата сам да стигне до истината. Напуска самонадеян, завръща се помъдрял. Завръща се в изгубения рай.
