От много години насам всичко, което се случва в българския политически живот, е скандал. Трудно е да се каже дали това се цели умишлено, или закономерно произтича от манталитета на политическия елит. Умишлено не поставям кавички на думата елит, защото такъв, какъвто е, все пак това е нашият елит. Към политическия ни елит причислявам и висшата магистратура, тъй като тя е пряко и неразлъчно свързана с него. Културата, манталитетът, езикът, поведението, вкусовете, забавленията на политиците и на висшите магистрати са идентични. Скачени съдове. Конфекция. Дърпат им конците от едно и също място. Произвеждат основния си продукт – скандала – в непрестанно взаимодействие един с друг.
Възможно е скандалното поведение да е неизбежна закономерност, защото това просто са техният свят, тяхната атмосфера, техният стил. Както се казва – това могат. Толкова могат. Но сякаш съм по-склонна да мисля, че го правят умишлено, с цел да притъпят сетивата ни, да ни упоят, да ни принудят да свикнем със скандала и да го приемем като нещо нормално, както свикнахме с много други аномалии. Да свикнем дори с убийствата и самоубийствата, както свикнахме с чалгата и пошлостта.
Преди няколко години един политик, дясна ръка на един от собствениците на държавата, беше намерен самоубит в мистериозни сараи. Преди още да беше измита кръвта от сараите, доскорошната дясна ръка беше наречен с най-безцеремонен цинизъм мъжка секретарка.
И само няколко години по-късно, прораслата нова дясна ръка на най-силния български политик беше обвинен в тежки престъпления, които предвиждат и предполагат тежка присъда. Скандалите започнаха още преди да бъдат оповестени престъпленията, когато третата дясна ръка на повелителя на обръчите оповести най-официално и като гръм от ясно небе за втората дясна ръка, че се оттегля по лични причини от високите постове заместник-председател на партията и заместник председател на Народното събрание. Седмица по-късно се разбра какви са личните причини. Разбира се, всички причини са лични. Когато някой се оттегли от важен пост и се самоубие, причините пак са строго лични.
Но при новата дясна ръка не се стигна до самоубийство. Засега. Дясната ръка беше оправдана по всички повдигнати обвинения и сега е вторият доказано честен политик в държавата, а може би и в света, досущ като един бивш вечно усмихващ се кмет.
Следващият скандал можем да очакваме, когато политикът с оклеветено име и уронен престиж осъди държавата в международните съдилища да му изплати крупна сума, която да прибави към доказано честно спечелените милиони. Така покрай честно спечелените пари ще може да харчи и другите от недоказаните швейцарски сметки. При условие, че мълчи.
Засега оневиненият политик запазва каменната си физиономия и не проронва нито дума пред медиите. Сигурно е обиден на народа, подобно на бившия си ментор, бивш министър председател. Когато някой упорито и демонстративно мълчи, това само означава, че има да каже нещо много важно, но не иска да го каже. Политикът, за когото става дума, има да каже много важни неща, защото е дясна ръка на не един ментор, но никога няма да ги каже, защото от това зависи животът му. А в конкретният случай мълчанието му е цената на оправдателната му присъда.
Заради скандалната оправдателна присъда мнозина упрекват прокуратурата и съда в липса на професионализъм. Напротив, прокуратурата и съда показаха удивително висок професионализъм. Показаха висш пилотаж. Върховно владеене на правната материя се изисква, за да оневиниш някого след такива тежки и недвусмислени обвинения. Това е скандално, но в същото време не може да не предизвиква и възхищение от виртуозното жонглиране със закона.
Патент на нашия политико-съдебен елит е съчетаването на омерзението с възхищението. Подобни чувства изпитва човек, когато гледа някое блато. На пръв поглед е тресавище, застояла вода с неприятна воня, но когато се погледне по-отблизо, се вижда, че в блатото кипи живот, живеят странни птици, влечуги, червеи и всякакви микроорганизми. Природата има нужда от блата. Те са резервати. Лошото, опасното, гибелното е, ако цялата земя се превърне в блато.
