Една по-малка Европа в един глобален свят? Става дума за историческа очевидност.
Да, Европа, а заедно с нея и Западът станаха по-малки в един глобален свят. И все пак…Европа е огромна! Ако приемем, че числата не са пропагандна статистика, Европа през 2013 г. е: 500 млн. жители, 4,5 млн. квадратни километра, БВП от 18 000 млрд. долара, три пъти по-голям от този на Китай. Спестовните влогове в еврозоната са в размер на 12 000 млрд. евро!
Изправени ли сме пред една Европа-Гъливер, окована от посредствени лилипути, които са: самите държави, техните егоизми и конкурирането на национални интереси, възпрепятстващи появата на една единна и голяма Европа? Тоест съвкупността от частни, индустриални и финансови интереси, които движат Европа по свое усмотрение, оплитайки я в добре организирани лобистки мрежи.
Дълъг е списъкът на лилипутите, оковали този Гъливер, какъвто е Европа. Той би могъл да бъде увеличен със списъка на „изкупителните жертви”, каквито Европа винаги е намирала в историята си, за да оправдае своите провали и недъзи. Въпросът е дали изоставането, немощта и провалът са дело на някакъв голям заговор срещу Европа?
Европа-Гъливер
„Ние сме отговорни за всички и за всичко, а аз повече от другите”, казва Иван Карамазов. Европейският ад, лилипутите на Европа-Гъливер, са винаги другите! Чудесно средство, за да се убедят гражданите, общественото мнение и европейските народи, че те не носят никаква отговорност за изоставането на Европа.
Аз поддържам изцяло противоположната теза: ако Европа, въпреки – или по причина на – своето огромно финансово богатство, своето изобилие на материални, както и на нематериални блага е на път да изчезне от световната сцена, причината за това са самите европейци и най-вече днешното поколение, което е на власт, разглезените дена на следвоенния период, които познават само мира, просперитета и твърде егоистичното преследване на своето индивидуално щастие.
Без дори да отделят внимание на жизнения минимум, за да осигурят своя интегритет и суверенитет в стратегическите области, те предпочитат да финансират своя дребнобуржоазен комфорт и изхвърлят на бунището онова, което определя европейския дух и което е най-доброто в Европа – нейния автентичен хуманизъм, нейния дълбок алтруизъм.
Ако Европа върви на зле, ако тя изостава днес в един свят, който е във видима експанзия, това е защото европейците не са вече истински европейци.
„Рим вече не е в Рим”, по същия начин както идеята за Европа е напуснала европейците.
Рогът на изобилието
Можем да спрем до следната констатация: имаме една Европа без проект, без идентичност, изчерпваща се с това, което другите очакват от нея – пазар и пространство за населване; рог на изобилието или на благосъстоянието, идеални за посещаване или ограбване.
Този сценарий е възможност, към която трябва да обърнем поглед, както обмисляме възможността за собственото си изчезване. Може би това е призванието на Европа: да остави място за един Нов свят с надеждата, че той ще се погрижи да вземе най-доброто от европейското наследство.
Не споделям тази идея. Първо, защото Историята ни учи, че Европа в периоди на упадък представлява смъртна заплаха за себе си и за другите.
Второ, защото тези, които вярват, че „икономическият растеж опрощава всички грехове”, трудно проумяват как Китай би се чувствал добре, ако Европейският съюз изчезне или се върне към рецесията. И накрая, как да си представим, че това гигантско унищожение на човешкия капитал, каквото е незаетостта на всеки един от трима младежи в Европа, би могло да остане безнаказано и да мине без насилие?
Европейската революция
Другояче формулирано: европейският ренесанс не е приятна възможност, а е необходимост за самите европейци и за останалия свят. Следователно европейският ренесанс е не само необходимост, но е и възможен. Става дума за дело на цяло едно поколение, но по същия начин както старите нации никога не умират, така и не би било разумно да предвиждаме изчезването на Европа.
„Чудото е да си жив в свят на мъртви”.
Как да идентифицираме и да заимстваме възможните пътища за един такъв ренесанс? Необходима ли е цялостна френско-германска инициатива? Нов голям проект като онзи за „въглищата и стоманата”, например един екологичен проект, който да се споделя от различни поколения и европейски страни?
Или трябва да се поеме по по-радикални пътища, към една „европейска революция”, по подобие на Американската революция, като се мине през заявлението We, The People” (Ние, народът)?
La Croix
Превод от френски: Тони Николов
Едуар Тетро е френски икономист, професор във Висшето училище по търговия (HEC), едно от основните училища по икономика във Франция. Той е сред ръководителите на консултантската компания „Медиафен” и създател на сайта „Обединени европейски щати”. Автор е на множество книги, последната от които е: „Когато доларът ни убива” (2011 г.).
