„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.

В сферата на културата личността е всичко: в сферата на политиката – тя е „нещо”, а в сферата на икономиката – почти нищо.

Предполагам, че мнозина сериозни театрални дейци много пъти са си задавали въпроса – как би изглеждал театърът на бъдещето? Мен лично много ме блазни идеята да изправя театралната сцена, да я направя от хоризонтална – вертикална.

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

Защо „класите, които се издигат с изпити“, предизвикват толкова силно възмущение във време, когато сложността на света предполага, че обществото ще има най-голяма нужда от тях?

Какви са различните проявления на популизма и антиелитизма, как се отразяват кризите върху политическите режими и гражданските мобилизации – Антоний Тодоров, Анна Кръстева, Нано Ружин, Евелина Стайкова, Илдико Отова.

Книгата на лорд Бетел разказва за насилственото репатриране от Германия на 2 милиона „съветски“ военнопленници. Английски и американски войници конвоират милиони хора към тяхната смърт.

Един човешки живот е прекалено и недопустимо висока цена за разплащане между две държави. Подобно разплащане ни сродява с варварството, превръща ни в народ от Ердогани.

Днес сме подложени на нови техники на манипулация и се влияем от подвеждащи цени на продуктите, тенденциозно изопачаване на информацията, пропагандни стратегии…

Наративът от времето на Студената война е склонен да разглежда всяка подмолна дейност като дело на друга държава. Резултатът е нарастваща опасност от конфликт.

Стопард великолепно пародира искането на партията към нейните членове да бъдат преди всичко партийци, а след това хора. Но над всички, като някакъв дядо Боже, стои могъщият полковник от Държавна сигурност, който също има докторска титла, но предпочита да се движи в офицерската си униформа.

Във втората си книга, „Иракският Христос“, Хасан Бласим събира 13 разказа в стила, познат ни от „Лудият от площад „Свобода”. Писателят ще бъде гост на Международния литературен фестивал в София: на 16 декември, петък, от 19 часа в НДК.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ на британския режисьор Дейвид Йейтс излиза от сянката на литературния си първообраз.

Игралният дебют на младата румънка Алина Шербан е първият филм на жена от ромски произход, който успява да надхвърли етническата си среда и да получи международно признание.

Наистина не мога да си спомня как точно като десетокласник в далечната вече 1973 г. открих редакцията на младежкото литературно списание „Родна реч“.

С изложбата „Модификация“ Дарина Пеева се наема да съвмести кошмарността на света и неговата илюзорност в единно цяло, в което те взаимно да се неутрализират и по този начин да направят ужаса по-поносим и някак по-свойски.

В съответствие с регламента на конкурса журито номинира следните творби (по азбучен ред на авторите) в разделите Проза и Хуманитаристика.

Сценаристът, режисьор и публицист Христо Илиев-Чарли си отиде на 85 години. Публикуваме отново интервюто на Виолета Цветкова с него, излязло в списание „Култура“.

Как използването на изкуствения интелект променя не само реалността, но и днешната фотография? И още в новия брой: Папа Лъв XIV, Сергей Лебедев, Койна Русева, Кристин Димитрова, Едвин Сугарев и др.