„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.

В сферата на културата личността е всичко: в сферата на политиката – тя е „нещо”, а в сферата на икономиката – почти нищо.

Предполагам, че мнозина сериозни театрални дейци много пъти са си задавали въпроса – как би изглеждал театърът на бъдещето? Мен лично много ме блазни идеята да изправя театралната сцена, да я направя от хоризонтална – вертикална.

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

Защо „класите, които се издигат с изпити“, предизвикват толкова силно възмущение във време, когато сложността на света предполага, че обществото ще има най-голяма нужда от тях?

Какви са различните проявления на популизма и антиелитизма, как се отразяват кризите върху политическите режими и гражданските мобилизации – Антоний Тодоров, Анна Кръстева, Нано Ружин, Евелина Стайкова, Илдико Отова.

Книгата на лорд Бетел разказва за насилственото репатриране от Германия на 2 милиона „съветски“ военнопленници. Английски и американски войници конвоират милиони хора към тяхната смърт.

Един човешки живот е прекалено и недопустимо висока цена за разплащане между две държави. Подобно разплащане ни сродява с варварството, превръща ни в народ от Ердогани.

Днес сме подложени на нови техники на манипулация и се влияем от подвеждащи цени на продуктите, тенденциозно изопачаване на информацията, пропагандни стратегии…

Наративът от времето на Студената война е склонен да разглежда всяка подмолна дейност като дело на друга държава. Резултатът е нарастваща опасност от конфликт.

Стопард великолепно пародира искането на партията към нейните членове да бъдат преди всичко партийци, а след това хора. Но над всички, като някакъв дядо Боже, стои могъщият полковник от Държавна сигурност, който също има докторска титла, но предпочита да се движи в офицерската си униформа.

Във втората си книга, „Иракският Христос“, Хасан Бласим събира 13 разказа в стила, познат ни от „Лудият от площад „Свобода”. Писателят ще бъде гост на Международния литературен фестивал в София: на 16 декември, петък, от 19 часа в НДК.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ на британския режисьор Дейвид Йейтс излиза от сянката на литературния си първообраз.

След монументалните романи „Майките“, „Поразените“ и „Не ви познавам“ Теодора Димова обръща поглед към друго болезнено събитие от историята на България – спасяването на българските евреи през Втората световна война. Във „Всичко, което се случва“ тя още веднъж ни кани във въображаемото курортно градче Болярово, където се развива и действието на последните ѝ два романа. Там, сред привидното спокойствие на един свят, над който постепенно надвисва сянката на историята, се разгръща болезнен разказ за човешките съдби, попаднали в безмилостния водовъртеж на войната. В центъра на повествованието застава герой, вдъхновен от личността на Димитър Пешев. Откъс от романа, изданието е на „Сиела“.

„Целта на литературата не е да бъде основен документ за епохата, но е факт, че с времето тя се оказва един от най-достоверните и пълнокръвни документи.“ Разговор с Людмила Миндова

Държавна опера – Пловдив откри новия си симфоничен сезон с прочутото клавирно дуо Аглика Генова и Любен Димитров, а на диригентския пулт застана маестро Диан Чобанов.

Поет или визионер е Франциск от Асизи? И как се превръща в един от „водачите на човечеството“? Тема на броя. И още: Т. С. Елиът, Ирина Шчербакова, Здравка Евтимова, Гюс Ван Сант, Йерней Лоренци, Васил Казанджиев, Никола Гюзелев и др.

Един от най-известните съвременни руски белетристи и публицисти, известен с безкомпромисната си позиция относно агресията на Путин, пристига в България по покана на Фондация „Комунитас“.

Канадската поетеса, писателка и преводачка е наградена за своето „смело и новаторско творчество, което в игрив диалог с класическата традиция създава нови форми за съвременната литература“.