Самодейни, независими и граждански по своята природа, рециталите в Софийския университет превръщаха и участващите в тях в независими граждани – поне за няколко часа седмично.
За привържениците на Владимир Путин се използват различни квалификации, само че някак равнозначно, няма значение „мурзилка“, „чебурашка“ или „копейка“, всички сякаш си приличат. Твърдя обаче, че путинофилите са разни породи…
Как изглежда историята на Никола Петков от първо лице, през очите на неговата сестра? Тя наистина го сънува до сетния си час и споделя в едно от писмата си: „Все Кольо сънувам, все него виждам как отива на Голгота…“.
Малката градинка пред клиниката беше празна в този час на деня. От отворените прозорци на коридора на втория етаж се чуваше глъчка, студентите имаха изпит. Една възрастна жена излезе от тежката желязна врата на сградата.
Във всеки конфликт ли трябва доброто да побеждава злото? Всеки път ли трябва виновният да бъде наказан? Само със сила ли се доказва правотата? А харесва ли ни доброто, наложено със сила? Когато казваме на някого, че го обичаме, крещим ли, или шепнем?
Русия все по-дълбоко затъва в т.нар. „специална военна операция“ в Украйна и това вече не може да се скрие не просто от света, а и от самите руснаци…
Кристин Димитрова, „Квартална антропология“ (2026) + Том Филипс, „Автопортрет с тютюневи мустаци. Стихове от софийските ми дни“ (2026). Едновременност и съвместност, солидарност и сътрудничество, заедност и близост.
Днешната ситуация в Русия се побира в една емблематична сцена от романа „Магьосника от Кремъл“. Там политтехнологът Баранов заявява пред Путин, че вертикалът в Русия затулва хоризонтала, което не означава, че един ден балонът няма да гръмне.
