Като гледам как днешните подрастващи си живеят разкрепостено и ведро, как всички врати към широкия свят са великодушно отворени пред тях, си спомням себе си на техните години.
Тъкмо поетическото разгадаване е целта на стихосбирката на Георги Николов „Както се отваря небе“: небето се отваря, за да се разкрие пред нас истината за историята, която не може да бъде друга, освен поетическа.
На едно ключово място в „Одисея“ се твърди, че разказът е лъжа, тъй подобна на правда. Без което Омировият епос в неговата полифоничност, а и древногръцките митове просто не биха имали смисъл.
На 30 юли 2010 г. от този свят си тръгна певицата Стефка Съботинова. Трийсет години живяхме врата до врата. Сутрин със своя глас, силен като водопад, тя се провикваше от терасата…
Двама капитани, поставени от непредвидимата съдба в ситуации, които те не са предполагали, не са и помисляли, трябва да вземат своите съдбоносни решени, когато неумолимите обстоятелства ги изправят пред изпитания.
От ъгъла, откъдето до този момент е звучал гласът на Тъмната жена, внезапно се изправя високата ѝ фигура и всички виждаме, че лицето ѝ е покрито с ужасяваща, пепелно-бяла маска, с изрисувана на нея сардонична мъртвешка усмивка…
Нейде към средата на 60-те самодейните литературни четения напуснаха безвъзвратно студентското ни битие. Но докато внезапната им поява бе извор на радост, сбогуването с тях бе източник на болка и печал
В книгата на Петър Кърджилов „Ранни киноиндустриални практики в България. Киносалони и филмови предприемачи между двете световни войни“ са разказани много истории – интересни, любопитни, затрогващи.
