Това ми се случи отдавна в края на юли, когато по традиция с колеги провеждаме научна конференция в малко подбалканско градче. Там винаги са ме привличали късните вечерни разходки извън градчето, където над главите остава само бездънното нощно небе.
Народен театър „Иван Вазов“, „Последна стъпка“, спектакъл по едноименния роман на Йордан Славейков. Сценична версия и режисура Йордан Славейков, сценография Теодор Киряков. В ролите: Вяра Табакова, Ева Тепавичарова, Веселин Мезеклиев, Велислав Павлов, Йордан Върбанов.
Ако някой не е наясно, от вчера като общество отново сме в „извънредна ситуация“. В извънредна не само правна, но и морална ситуация. Нали е ясно за какво става дума?
С годините територията на мрака на забравата става все по-голяма, често дори без да си даваме сметка за това. И ние, без да разбираме защо, се държим все по-здраво, като корабокрушенци за мачта, за онези спомени, които никога не са пропадали в мрака, спомените, които оправдават живота ни.
В нещо като църква съм, но се смущавам от нейната пищна позлата, премногото орнаменти, свещници, полилеи, иконите, чиито ликове не виждам, но разбирам, че те са в барокови рамки, също са позлатени и блестящи…
Да си представим, уважаеми, че изведнъж в нашата страна – днес пристигне … Христос. Ще кажа направо, че най-шокирани вероятно ще бъдат именно съвременните „ревностници“, „патриотичните“ православни и „консервативните“ пазители на „традиционните ценности“.
Неумолимият ход на времето изхвърли монумента там, където БКП се закани да изхвърли гнилия капитализъм – на бунището на историята. Днес паметникът се оказа ненужен никому – толкова ненужен, че и нов стопанин не можа да си намери.
Две от страниците на единствената Книга (Манускрипт) на Стефан Маларме бяха написани през 2025 г. на български: „Лоно“ на Радослав Чичев и „Единствено езикът“ на Васил Балев. Написани отделно, но с реципрочни вслушвания и екоти…
Връщането към Вазов е като препрочит на националната ни съдба, с всичките ѝ издигания и спадове, криволичения, въодушевления и разочарования. То винаги е като отворен въпрос, в чиято орбита се крият възможните отговори. 175 години след рождението му.
