Гледна точка
Гледна точка
Примерът на Варна
Дори в най-лошото, което ни се случва, се откроява по нещо от най-доброто. Струва си да поблъскаме глави над този парадокс. Доскоро политиката в България бе равносилна на погнуса или апатия. На минало без бъдеще. На реалност, бременна с тревога и отчаяние.
Гледна точка
Писмо до Орешарски
Браво, Орешарски! Ти победи. Не трепна. Не се разколеба. Срещу 50 лева коледна добавка на пенсионерите купи бъдещето на внуците им. Показа на всички колко много полиция имаме – ей така, за всеки случай.
Гледна точка
Червената роза
Това се случило през есента на 1964. Иван се прибирал привечер от училище заедно със съучениците си – тийнейджъри на петнайсет, шестнайсет години. Вървели към трамвайната спирка на тумба, закачали се, смели се, разказвали си весели истории.
Гледна точка
„Пазите престъпници”
Неимоверните, позорни, заключили столицата кордони от шлемоносна жандармерия действително пазят в празните улици и площади зад себе си призрака на убитата демокрация. Призрак, който обитава там и ги ужасява като призрака на бащата на Хамлет.
Гледна точка
Воини на светлината
Имаше голям митинг в София. Митингът в София от преди няколко дни ще остане исторически със своята историческа безпомощност. И със своята исторически непростима имитационност.
Гледна точка
Децата ни гледат
Миналият петък по обяд пуснах на страницата си реплика, че май ще трябва внос на революция, директно от Истанбул. Някой попита леко засегнат, защо пак внос? Защото няма производство, отвърнах. Нещо не се получава тук с въставанията. Само няколко часа по-късно чудото се случи и след жестокия дъжд (дали не беше онзи Боб […]
Гледна точка
Унижението
на един народ
Те вървяха по същия път, по който от юни техни съграждани поеха към свободата си. Този марш на покорството, който няма нищо общо с истинската „политика”, най-добре разкрива българската несвобода.
Гледна точка
Орлов мост чака своя истински митинг
Преди 24 години, на 18 ноември, излиза първият свободен вестник в България. Сега ще ви припомня неговата поучителна история. Той носеше емблематичното име „Независимост”.
Гледна точка
Червените опорни точки
Всеки човек се нуждае от опора. Нашето мислене, отношението ни към света, изграждането на ценностна ни система са немислими без опорни точки. Но трябва да сме достигнали до тях със собствени усилия, а не да са ни дадени наготово или наложени.

