След като дори заради децата си не излязохме на улицата, какво ли друго би могло да ни събуди! След като тях не защитихме, кого ли друг бихме могли да защитим! След като тях не подкрепихме, кого ли изобщо бихме могли да подкрепим!
В ранния слънчев следобед на 1-ви ноември пред Народното събрание изпитах явственото усещане за аналогия с великия роман-притча на Дж. Р. Р. Толкин „Властелинът на пръстените”.
През 1990 г., година след падането на Берлинската стена, а сетне и през 1997 г., те са сваляли правителството. Затова днес българските управници, започват да треперят. Студентите влизат отново в танца.
Откриха антихтона. Може да звучи невероятно, но Питагор наистина е бил прав. Ще има да се говори дълго какво носи тази истина. Поразително е само колко хтонична и ниска е често позицията на управниците в страната ни.
Студентските протести днес са повратната точка на юнската мирна революция, те са може би последния шанс да се нормализира България. Бунтът на младите показа, че вирусът на свободата е заразен.
Тези студенти са тъкмо родените в годините 1991-95, най-страшното българско безвремие, когато се завързваха всички възли, които сега се налага да развързваме и не можем да развържем, аз мисля, че ние трябва да свалим шапка на студентите. И да не ги наричаме „окупатори”. А да ги наречем спасители.
Две десетилетия след началото на промените студентите отново протестират. Отново сме на изходната точка. Отново търсят път, различен от терминал 1 и терминал 2. Вие, нашите деца, се превърнахте в наши родители. Ние ви следваме. Ние сме с вас. Времето е ваше!
Софийският университет е отново окупиран. Това, доколкото мога да си спомня, се случва за четвърти път от падането на комунизма от 1989 г. и всеки път по удивителен начин съвпада с мандати на управление на БСП.
