След вторник миналата седмица властта в България е във война със своите граждани. Засега с малко кръв, но с готовност да бъде премината всякаква граница.
Ако някога съм сънувал нещо като това, което видях наяве преди броени дни, е па на! Не съм сънувал такова нещо никога, заклевам ви се! А предусещам, че и никога в бъдеще няма да ме навестят толкова прозрачни и така провиденчески сънища.
То е вече очевидно, усеща се. Видно е по бруталността на властта, която става все по-безогледна и все по-неадекватна. Видно е по невъзможността й не само да се справи със ситуацията, но и да разбере кой всъщност се е изправил срещу нея.
Защо Костов защити Делян Пеевски преди месец? Явно въпросът се оказа костелив орех не само за мен, а и за мнозината истински анализатори, защото мрежата изобщо не преля от коментари по темата.
„Бисеров е първата птичка, която ще отлети” – каза Борисов. Не, „Бисеров” не е птичка, „Бисеров” е цирей, който се пукна. „Бисеров” е гангрената, от която е заразен целият организъм на нашата държава.
Според протестиращите студенти в България е денонсиран общественият договор, който лежи в основата на легитимността на държавата и без който държавата ни вече не може да се нарече държава на „тази страна“.
Слава Богу, господин Бисеров е жив и здрав, но е много вероятно вече да не е сред нас – сиреч сред хората, които остават да живеят на тази точно земя. В изплъзващото се траене, в което изписвам това изречение, Бисеров може би се гмурка някъде между рифове и бисери.
Властта продължава да агонизира пред очите ни и може да продължи да агонизира още известно време. Но не безкрайно дълго. Въпросът е кое ще надделее в схватката с глупостта. Добрата воля на протестиращите граждани или заслеплението на омразата?
Изложбата на Динко Стоев разсича човешката душа точно там, където минава границата между свободния човек и роба. Затова толкова боли от тези картини. Подобни културни събития помагат на солта да не „обезсолее”. Все си мисля, че и студентите протестират тъкмо за това.
