Градинката беше малка, мизерна. С две пейки, с някаква катерушка ракета, на която боята отдавна се беше излющила и повече приличаше на изоставен кокошарник, отколкото на ракета. Но оттук минаваше прекият път от спирката на метрото към двата големи жилищни блока в края на комплекса, та мястото беше подходящо за търговия и затова имаше три сергийки, на които продаваха двама мъже, висок и нисък, и една жена.
Според църковната традиция на Възкресение Христово и следващите 39 дни се поздравяваме с „Христос воскресе!“. Но ако не вложим смисъл в пасхалния поздрав, това ще бъде „Добър ден“, изречено с други думи. Да вложим смисъл във Възкресението на Христос означава то да ни докосне.
И тази година се прибрахме с жена ми от среднощната великденска литургия късно – някъде около 3 часа след полунощ. Бях много уморен и почти не осъзнах как съм се мушнал в леглото. Жена ми остана в кухнята – тя поначало е „нощна птица“ и щеше да си дойде при мен поне след час-два.
Страшна събота. Всеки се е свил на пода в онази къща, изумен от смъртта, на която е станал свидетел. Дали пък другите все пак не бяха прави… Ние – ние толкова време вярвахме в Помазаника, вярвахме в Царя юдейски, вярвахме в Сина Божий, а какво стана? Остави се в ръцете на стражата и първосвещениците и толкоз.
На село има някога тихи дни, смирени. За разлика от града, който неспирно живее в някаква трескава възбуда, никога неутихваща, в селото в определени моменти животът сякаш бива поставен на пауза – замира, стихва, почти спира. Или по-скоро, прибира се в себе си като охлюв в къщичката си.
Камбаненият звън ме освестява, измъква ме от забравата, за да ми напомни нещо важно: тази възкресна неделя няма да мина през моя кръстник, за да се поздравим, както сме го правили от години. Защото него вече го няма, отиде си в най-тежкия период на пандемията. Буйната зеленина леко скрива прозорците на дома му, но старата желязна врата на номер 41 си е там.
Корабчето беше дълго една педя. Беше направено от дебела борова кора. Беше издялано майсторски. Имаше две палуби, три мачти, въжета и платна. Беше съвсем като истинско. Красива работа. Понякога спомените изникват на части. Вечер сядаше на терасата и си наливаше една чаша…
Тази инсталация не натрапва своята оригиналност, не маниерничи, не се превръща в пиар на своя създател. Тя е поставена на точното си място. Ако би била поставена на което и да е друго място, изречението би звучало абстрактно и претенциозно. Но точно на това място то добива исторически, политически, социален и екзистенциален смисъл.
Съществува един дълбоко смущаващ и потресаващ аспект в събитието на Боговъплъщението. Съществува дори това, което би могло да се нарече велик „скандал“ на Боговъплъщението. В лицето на своите духовни първенци светът отхвърлил и дори убил Своя Бог. „Дойде у Своите Си и Своите Го не приеха“(Иоан 1:11).
