Съвсем наскоро бе проведено международно социологическо проучване, от чиито резултати оплешивелите ми коси се изправиха. Оказа се, че българите подкрепят Виктор Орбан по-масово и от самите унгарци – почти половината от запитаните ни сънародници дават гласа си за него. Цели 37% от нашего брата пък са фенове на Путин.
„Ние, другите“ (ИК „Захарий Стоянов“, 2022) на Иван Стоянович излиза за пръв път през 1992 г. С керемидено яркочервена корица, дело на художника Иван Кирков. 30 години по-късно книгата се появява отново, този път черно-синя на цвят, с образа на Иван Стоянович и обогатена. Добавени са снимки от семейните архиви, безценни.
Известно е, че няма нищо по-крехко от спомените за детството. Кое обаче ни кара с такова отчаяние да са захващаме с тях? Нима коренът на миналото, в който се вкопчваме с неподозирано упорство, е единственото, удържащо ни над самата бездна на времето? И защо времето „преди“ е от такова значение за нас?
Котаракът се появи ненадейно, скочи върху напечените керемиди на зида и се излегна там. Той беше пришълец в селото. За кратко време успя да наплаши местните съперници, макар и с цената на безброй рани. Беше чисто черен, белезите светеха върху муцуната му на слънчевата светлина и му придаваха твърде свиреп вид.
Няма идеално общество, съставено само от праведници или само от добри хора. Но здравото общество е като здравото тяло – когато се разболее някой орган в него, останалите здрави органи се справят с болестта и той оздравява. В болното общество е обратното. То се отнася с търпимост към злото, с безразличие допуска злото да се разраства, докато неусетно обхване всички.
Беше преди две недели. Седмицата ми беше страшно уморителна – бях имал какви ли не задължения, какви ли не участия в „събития“. Към края ѝ трябваше да говоря на премиерата на богословска книга на мой близък. Говорих. В края, по непредпазливост (признавам това) си позволих доста рязка реплика – не че казах неистина, но е вярно, че можех да не бъда толкова предизвикателен.
На 12, 13 и 14 април на сцената на Софийската опера и балет се състоя премиерата на „Великият Гетсби“ – балет с музика на Филип Глас, Ленард Бърнстейн, Джордж Гершуин и др., по едноименния роман на Франсис Скот Фицджералд. Бляскав състав, бляскава хореография, бляскава музика. И богат, пищен спектакъл.
Един млад мъж броди в ленива нерешителност из софийските улици. И все не знае накъде да се отправи. Няма пет часа – за тенис е още рано, твърде топло е в душния ден. Да влезе пак в кафенето? И докато се двоуми, свърва назад и се отправя на разходка, оставяйки зад себе си Борисовата градина.
Всичко започна в мига, когато Д. Зеров взе важно решение – да ходи и през седмицата с празничните си, неделни дрехи, сако, риза, панталон и жилетка. Обикновено той се мъкнеше с анцуг и фланелка, а отгоре мяташе едно дънково елече, което беше толкова разръфано на яката, че с него Д. Зеров приличаше, без преувеличение, на някое муле с грива.
