Ако и да се е уподобила на институция, мисията на църквата е друга. Дори бегла справка как са се формирали обществените институции показва, че възникването на църквата не се вписва в този процес. Тя е нещо много по-различно и като идея, и като проект, и като генезис, и като каузалност, и като структура, и като функция.
По-обширната втора част от „Постановлението“ на т.нар. „Всесветовен руски народен събор“, възглавен от „Московския и на цяла Русия патриарх Кирил“, е посветена на вътрешната политика на „великата страна“. Тоест в тази част се очертават контурите на изграждащия се в момента в Русия зловещ тоталитаризъм.
Ние, българите, сме днес раздвоени – хем искаме да се наслаждаваме на новопридобитите си чрез демокрацията права и свободи, както и на изобилието от стоки и салтанати, хем копнеем по измамните блаженства на комунистическото мракобесие. Искаме, с други думи, нещата така да се променят, че да си остават едни и същи.
Красивият театър – истински и фантастичен, винаги намира своето място. Стори го и прокуденият от Народния театър „Иван Вазов“ спектакъл на Александър Морфов „И все пак, Животът е прекрасен“ по пиесата „Самоубиецът“ на Николай Ердман.
Вървя по улица „Алабин“ покрай добре реставрирани или съвсем олющени домове, по чиито фасади висят безпорядъчно жици, и напрегнато се вглеждам в номерата. Изчислявам и сравнявам по стария столичен план къде би трябвало да е бил домът на най-емблематичната софиянка, наричана някога Госпожата.
Колата спря до бордюра. Беше от онези коли, които приличат на камиони. Заемаше място за две обикновени коли. От нея слезе мъж с бяла фланелка с къси ръкави и черно кожено елече. Дебелите му ръце бяха татуирани с гъста зелена плетеница.
В този свят ние сме като учениците на Христос, казва отец Сава, които стоят заключени и уплашени, изгубили надежда и посока, изгубили смисъл. Христос влиза при тях през заключената врата и им дава Своя мир. После иска да вечеря с тях и чрез тази несвършваща трапеза остава с тях.
Преди около седмица се запознах с поредния потресаващ документ на днешния руски нацизъм – нацизмът, с който човечеството живее в един свят и в едно време от почти три години насам, но се мъчи да си затваря очите за него. И понеже съм сигурен, че нашите големи медии (заети с разни Радевци, Главчевци и пр.) дори няма да забележат този документ, ще запозная накратко читателите с избрани места от съдържанието му.
