Беше преди десетина години, на шести декември. Знаете как става, и на вас сигурно ви се е случвало: докато карате колата по тесния планински път, изведнъж виждате табелка, че вдясно, по едва забележимата отбивка има манастир. Да го разгледаме, казвате си. Спирате колата и тръгвате пеш нагоре по изровената, с надигнати камънаци земя.
Не познавам друг автор от миналото, нито от съвремието ни, който да прави това, което прави Тони Николов – сглобява пъзел от исторически факти, от детайли от най-различен порядък и чрез умението си на разказвач ни ги поднася като завършени разкази. Какъв е жанрът на тези текстове? Нарекох го тонистика.
Именно руската антизападна пропаганда стилизира съвременната либерална демокрация като „левичарско разчовечаване“, тя създаде и експортира през последните години всички топоси на антилиберализма.
Винаги съм считал, че велика е не държавата, която притежава най-крупните ресурси, не държавата, която има най-могъщата армия, велика е държавата, която обезпечава най-свободен и социално най-благополучен живот на гражданите си.
На село зимата не пее зла песен, пее по-скоро мечтателна. Само в града зимата е беля, когато кърши клонове и троши автомобили… Чувството за покой. Зимата на село е особен период, повече летаргичен, отколкото активен. Неслучайно, мислил съм си, точно по това време се правят сватби, кръщенета и други празненства.
Споровете за „българското“ и „българина“, за многото „патриоти“, още „по-патриоти“, че и цели „патриотични фронтове“ (при това леви или централни, центробежни или центроускорителни) не само че не стихват, но продължават да ни занимават от сутрин до вечер.
Миналата година Руси Чанев ме покани да присъствам на откриването на изложба, която беше станала възможна благодарение на личните му усилия и проявеното топло отношение от страна на учители в Художествената гимназия и включваше рисунки на нейни ученици върху герои и сцени от „Под игото“.
Русификацията на българското православие се просмуква едновременно с русификацията на българското общество. Когато идеологията вземе връх, православието се превръща в православизъм. Войнстващият православизъм на някого може да му изглежда свят и праведен, но на мен ми се струва, че е духоразпад.
