Най-голямо учудване сред коментиращите Брекзита предизвика куриозният факт, че след като британците гласуваха за излизане от Европейския Съюз, те масово започнали да проверяват в Google какво е това Европейски Съюз.
Какво учудващо има?
Ние кога започваме да се интересуваме от лекарства и билки – когато се разболеем или преди това?
Започваме да търсим болестта, лечението, илачите едва когато проблемът се появи.
Насрочването на референдум и резултатите от него бяха смптоми, че се случва нещо извън обичайното. Както всички, така и аз слушам и чета много коментари. Те са от едната крайност до другата. От възторг от островитянското чувство на англичаните до осъждане и мрачни прокоби.
Защо в България толкова се вълнуваме от Брекзита? Заради съдбата на стотиците хиляди българи на Острова? Разбира се, но не е само това.
На Острова се случи нещо, което разтърси континента. Толкова го разтърси, че дори аз, която не съм политически анализатор и нямам претенции за политически коментатор, имам нужда да споделя своето мнение.
Какво свое имам да кажа?
Спомените и усещането си за едно време, когато ние бяхме отвъд желязната завеса, когато Европа за нас беше всичко отвъд Калотина – мечта, блян, почти недостъпен и непристъпен, когато Германия беше само ГДР, когато Берлин свършваше с Брандербургската врата, когато Чекпойнт Чарли не беше туристически обект, когато на Берлинската стена се стреляше, , когато и на нашата граница се стреляше и можеше да я прекосиш само с риск за живота си, когато от Европа можехме скришом да внасяме дънки, плочи, списания, маратонки и в същото време европейците пътуваха свободно от една държава в друга за наше най-голямо изумление, когато всяко лято англичаните летуваха във Франция, а германците в Италия и то летуваха дори по два пъти на година, за тях границите почти бяха паднали, а при нас те бяха строго охранявани. И когато при на нас желязната завеса падна – ето онази Европа си представяхме, към нея се присъединявахме – одухотворена, харизматична, свободна, просперираща.
Постепенно в Европа взеха връх институции, бюрократи, чиновници.
Създаде се нов манталитет – на юпитата, бюрократите, чиновниците, хората без харизма и без талант. Да си представим само нашите представители в Европейския парламент, не ми се ще да изброявам поименно, за да не погнусявам себе си и читателя.
Постепенно ЕС се оказа просто една бюрократична институция, обрасла с много надежди и въжделения.
Как се стигна дотук? Защо се случи това?
Европейските демократи се изродиха в брюкселски бюрократи и стъпкаха нашите мечти и представи.
Струва ми се, че това е е основната причина за английския вот.
Обединеното кралство е империя със самочувствие и е съвсем естествено да не се примирява с едно почти гоголевско чиновничество. Върху опаковките на маринована сьомга да пише не сьомга, а риба. Краставиците да бъдат не криви, а прави. Шкембе чорбата да се забрани или не. Ракията може ли да се вари в домашни условия или не. Хомосексуалните да имат ли повече права от хетеросексуалните или не. И така нататък.
За всички ни е очевидно, че светът се развива по своите неумолими закони на глобализация и интеграция. Естествено е, че с един референдум тези процеси не могат да бъдат спрени. Не можем да си го представим, а още по-малко го и желаем. Не сме изолационисти и сепаратисти. Вотът на англичаните е знак, че правата краставица не може да се превърне в синоним на свободата и демокрацията, че луксозната и лъскава опаковка не може да измести същността, че кухата мащабност и зрелищност не могат да се докоснат до дълбочината на човека.
В същото време не се притеснявам, че Брекзит е победа на Путин или на евроскептиците.
Европа е велика със своя дух и история, с пластове история, трупани един върху друг, които създават неразрушим и устойчив фундамент. Определящата и водеща посока на света е създавана от Европа. Европа е синоним на цивилизацията.
Не е едно и съща какво казват англичаните за Европа и какво казваме ние. Но трусът, който е предизвикан, е много по-силен от това, което сега ни се струва.
Не искам да си слагам розови очила, наясно съм, че този референдум може да предизвика разпад на Обединеното кралство, а разпадът на една империя винаги влачи след себе си непредсказуеми последствия.
Надявам се този трус да бъде усетен от европейските лидери. От друга страна едно от най-присъщите качества на чиновника и бюрократа е неговото безчувствие и безсърдечност и доста се съмнявам, че той ще разбере това разтърсване, че Европа след Брекзит ще бъде Европа на бащите на Европейския съюз и тази, за която ние мечтаехме.
Все пак основоположникът на Обединена Европа Робер Шуман още в началото предупреждава:” Европа не може да бъде изградена с един замах като цяла конструкция: тя ще се прави чрез конкретни действия, пораждащи най-напред солидарност…Европа издирва себе си; тя знае, че държи бъдещето си…Господ да й помага да не изпусне своя час!”
