0
1329

Euroexit

TDimova

Най-голямо учудване сред коментиращите Брекзита предизвика куриозният факт, че след като британците гласуваха за излизане от Европейския Съюз, те масово започнали да проверяват в Google какво е това Европейски Съюз.

Какво учудващо има?

Ние кога започваме да се интересуваме от лекарства и билки – когато се разболеем или преди това?

Започваме да търсим болестта, лечението, илачите едва когато проблемът се появи.

Насрочването на референдум и резултатите от него  бяха смптоми, че се случва нещо извън обичайното. Както всички, така и аз слушам и чета много коментари. Те са от едната крайност до другата. От възторг от островитянското чувство на англичаните до осъждане и мрачни прокоби.

Защо в България толкова се вълнуваме от Брекзита? Заради съдбата на стотиците хиляди българи на Острова? Разбира се, но не е само това.

На Острова се случи нещо, което разтърси континента. Толкова го разтърси, че дори аз, която не съм политически анализатор и нямам претенции за политически коментатор, имам нужда да споделя своето мнение.

Какво свое имам да кажа?

Спомените и усещането си за едно време, когато ние бяхме отвъд желязната завеса, когато Европа за нас беше всичко отвъд Калотина – мечта, блян, почти недостъпен и непристъпен, когато Германия беше само ГДР, когато Берлин свършваше с Брандербургската врата, когато Чекпойнт Чарли не беше туристически обект, когато на Берлинската стена се стреляше, , когато и на нашата граница се стреляше и можеше да я прекосиш само с риск за живота си, когато от Европа можехме скришом да внасяме дънки, плочи, списания, маратонки и в същото време европейците пътуваха свободно от една държава в друга за наше най-голямо изумление, когато всяко лято англичаните летуваха във Франция, а германците в Италия и то летуваха дори по два пъти на година, за тях границите почти бяха паднали, а при нас те бяха строго охранявани. И когато при на нас желязната завеса падна – ето онази Европа си представяхме, към нея се присъединявахме – одухотворена, харизматична, свободна, просперираща.

Постепенно в Европа взеха връх институции, бюрократи, чиновници.

Създаде се нов манталитет – на юпитата, бюрократите, чиновниците, хората без харизма и без талант. Да си представим само нашите представители в Европейския парламент, не ми се ще да изброявам поименно, за да не погнусявам себе си и читателя.

Постепенно ЕС се оказа просто една бюрократична институция, обрасла с много надежди и въжделения.

Как се стигна дотук? Защо се случи това?

Европейските демократи се изродиха в брюкселски бюрократи и стъпкаха нашите мечти и представи.

Струва ми се, че това е е основната причина за английския вот.

Обединеното кралство е империя със самочувствие и е съвсем естествено да не се примирява с едно почти гоголевско чиновничество. Върху опаковките на маринована сьомга да пише не сьомга, а риба. Краставиците да бъдат не криви, а прави. Шкембе чорбата да се забрани или не. Ракията може ли да се вари в домашни условия или не. Хомосексуалните да имат ли повече права от хетеросексуалните или не. И така нататък.

За всички ни е очевидно, че светът се развива по своите неумолими закони на глобализация и интеграция. Естествено е, че с един референдум тези процеси не могат да бъдат спрени. Не можем да си го представим, а още по-малко го и желаем. Не сме изолационисти и сепаратисти. Вотът на англичаните е знак, че правата краставица не може да се превърне в синоним на свободата и демокрацията, че луксозната и лъскава опаковка не може да измести същността, че кухата мащабност и зрелищност не могат да се докоснат до дълбочината на човека.

В същото време не се притеснявам, че Брекзит е победа на Путин или на евроскептиците.

Европа е велика със своя дух и история, с пластове история, трупани един върху друг, които създават неразрушим и устойчив фундамент. Определящата и водеща посока на света е създавана от Европа. Европа е синоним на цивилизацията.

Не е едно и съща какво казват англичаните за Европа и какво казваме ние. Но трусът, който е предизвикан, е много по-силен от това, което сега ни се струва.

Не искам да си слагам розови очила, наясно съм, че този референдум може да предизвика разпад на Обединеното кралство, а разпадът на една империя винаги влачи след себе си непредсказуеми последствия.

Надявам се този трус да бъде усетен от европейските  лидери. От друга страна едно от най-присъщите качества на чиновника и бюрократа е неговото безчувствие и безсърдечност и доста се съмнявам, че той ще разбере това разтърсване, че Европа след Брекзит ще бъде Европа на бащите на Европейския съюз и тази, за която ние мечтаехме.

Все пак основоположникът на Обединена Европа Робер Шуман още в началото предупреждава:” Европа не може да бъде изградена с един замах като цяла конструкция: тя ще се прави чрез конкретни действия, пораждащи най-напред солидарност…Европа издирва себе си; тя знае, че държи бъдещето си…Господ да й помага да не изпусне своя час!”

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияПикасо и метаморфозите на човешкото
Следваща статияПисането като битка за живот